Политика за закрила на децата
Фондация "Майко Мила"
1. Въведение
Фондация „Майко Мила“ е организация с нестопанска цел, създадена през 2016 г. с мисия да подкрепя родители на деца с увреждания и хора от уязвими групи, като им предоставя възможност за заетост, финансова независимост и личностно развитие. Дейността на фондацията има пряко и индиректно въздействие върху живота и благосъстоянието на децата – особено тези, които живеят в семейства, изправени пред сериозни социални, икономически и здравни предизвикателства.
Макар работата на фондацията да е насочена основно към възрастните (родители, настойници и членове на семействата), ангажиментът към безопасността, здравето и развитието на децата е основополагаща ценност. Децата, за които се грижат тези родители, често попадат в категорията „уязвими деца“, поради здравословни, социални или икономически причини.
Настоящата Политика за закрила на децата е разработена, за да гарантира, че:
Във всички дейности, инициативи и проекти на фондацията се прилагат най-високите стандарти за закрила на детето.
Всеки служител, доброволец, партньор и сътрудник разбира своите задължения и отговорности за превенция и реагиране при риск за дете.
Организацията работи в съответствие с националните и международните стандарти, като спазва Конвенцията на ООН за правата на детето и българското законодателство.
Тази политика е част от стратегическата ангажираност на фондацията да създаде безопасна, подкрепяща и приобщаваща среда за всички деца, независимо от техния произход, способности или социален статус.
2. Цели на политиката
Настоящата Политика за закрила на децата на Фондация „Майко Мила“ е създадена с цел да гарантира, че всички дейности на организацията – макар и насочени основно към родители на деца с увреждания и хора от уязвими групи – се провеждат по начин, който подкрепя и защитава интересите на децата.
Фондацията няма пряк контакт с деца в рамките на ежедневната си работа. Въпреки това, като организация, която подпомага родителите в тяхната заетост и възможност да се грижат адекватно за децата си, ние осъзнаваме, че дейността ни има косвено, но значимо влияние върху живота и благосъстоянието на децата.
Наш фокус са:
Насърчаване на безопасна семейна среда
Да подкрепяме родителите, така че те да могат да осигурят сигурна, стабилна и подкрепяща домашна среда за своите деца.
Да насърчаваме добри родителски практики и грижа, свободна от насилие и пренебрегване.
Превенция на риск за децата чрез подкрепа за родителите
Да създаваме условия за финансова стабилност и емоционално благополучие на родителите, което е ключов фактор за намаляване на риска от насилие, експлоатация или пренебрегване на децата.
Да включваме в обученията и комуникацията с родителите теми, свързани с правата на децата и тяхната защита.
Информираност и насочване
Да предоставяме на родителите достъп до информация и ресурси относно закрилата на детето, включително къде и как могат да потърсят помощ при нужда.
Да насочваме родители към компетентните институции и организации, ако разберем за ситуация, която застрашава дете.
Ясни процедури за реагиране при сигнал
Да имаме вътрешен механизъм за получаване, документиране и пренасочване на сигнали за риск към дете, постъпили от родители, партньори или трети лица.
Да действаме бързо и в съответствие със закона, като предаваме информацията на отговорните институции.
Подкрепа на родителите в кризисни ситуации
Да оказваме морална и организационна подкрепа на родители, изправени пред трудности, които могат да се отразят на безопасността и развитието на децата им.
Да съдействаме за включването им в програми за социална, психологическа или правна подкрепа.
Спазване на законодателството и добрите практики
Да работим в съответствие с българското законодателство, Конвенцията на ООН за правата на детето и утвърдени международни стандарти.
Да прилагаме вътрешни правила, които гарантират, че в нашата дейност не се допуска поведение или практика, застрашаваща дете.
3. Основни принципи
В прилагането на тази политика фондацията се ръководи от следните принципи:
Най-добрият интерес на детето – във всяка ситуация, решение или действие приоритет е това, което е най-добро за детето, в съответствие с чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето.
Нулева толерантност към насилие – организацията не допуска никакви форми на физическо, психическо, сексуално или друго насилие, както и пренебрегване или експлоатация на деца.
Равнопоставеност и недискриминация – всички деца имат равни права на защита, независимо от тяхната възраст, пол, етническа принадлежност, религия, здравословно състояние или социален статус.
Прозрачност и отчетност – процесите и действията, свързани със закрилата на детето, се извършват открито, с ясна отговорност и възможност за проследяване.
Конфиденциалност – личната информация, свързана с деца и техните семейства, се съхранява и обработва в съответствие със законодателството за защита на личните данни, като се споделя само с лица или институции, които имат законово основание за това.
Сътрудничество с институциите – фондацията активно работи с Дирекция „Социално подпомагане“, полиция, училища, здравни и други организации за осигуряване на защита и подкрепа на децата.
4. Правна рамка
Настоящата Политика за закрила на децата е разработена в съответствие с българското законодателство, международните конвенции и добрите практики в областта на правата на детето. Основните нормативни и политически документи, на които се базира, са:
4.1 Международни актове
Конвенция на ООН за правата на детето (ратифицирана от Република България през 1991 г.) – основополагащ документ, който определя правата на всяко дете и задълженията на държавите и организациите за тяхната защита. Особено значение имат чл. 3 (най-добрият интерес на детето), чл. 19 (защита от всички форми на насилие), чл. 34 (защита от сексуална експлоатация) и чл. 39 (възстановяване и реинтеграция на жертвите).
Конвенция на Международната организация на труда (МОТ) № 138 относно минималната възраст за приемане на работа и Конвенция № 182 относно най-лошите форми на детски труд.
Всеобща декларация за правата на човека и Международен пакт за граждански и политически права – утвърждават правото на живот, свобода и лична сигурност, включително за деца.
4.2 Национално законодателство
Закон за закрила на детето – регламентира принципите, мерките и органите за закрила на детето. Особено значение имат разпоредбите на чл. 1 (цел на закона), чл. 3 (принципи на закрилата), чл. 11 (задължения на всички лица за сигнализиране при риск) и чл. 15 (право на детето да бъде изслушано).
Закон за защита от домашно насилие – съдържа разпоредби за защита на децата, станали жертва или свидетели на домашно насилие.
Наказателен кодекс – съдържа наказателни разпоредби относно престъпленията срещу личността и половата неприкосновеност на децата (чл. 149–151, чл. 155, чл. 187 и др.).
Закон за предучилищното и училищното образование – регламентира правата и задълженията на учениците, както и мерките за тяхната закрила.
Закон за защита на личните данни – въвежда националните правила за обработка на лични данни, в съответствие с Общия регламент за защита на данните (GDPR).
Семейен кодекс – определя правата и задълженията на родителите по отношение на децата.
5. Определения
За целите на тази политика се използват следните термини:
„Дете“ – всяко лице, ненавършило 18 години, независимо от неговата полова принадлежност, етнически произход, социален статус или здравословно състояние. Според спецификата на грижата и спрямо степента на увреждане на детето, за “дете” могат да се считат и лица над 18 годишна възраст, които нямат физическата и /или ментална способност изцяло или частично да се грижат за себе си и разчитат на грижа от родител / настойник/ гледач.
„Закрила на детето“ – система от правни, организационни и превантивни мерки, насочени към гарантиране на правата на детето и предотвратяване на всякакви форми на насилие, експлоатация, злоупотреба или пренебрегване.
„Насилие над дете“ – всяко действие или бездействие, което причинява или може да причини физическа, психическа или емоционална вреда, включително:
Физическо насилие – умишлено причиняване на болка или телесна повреда, включително чрез удари, блъскане, душене, изгаряне и др.
Психическо насилие – поведение, което унижава, заплашва, изолира или тероризира детето.
Сексуално насилие – въвличане на детето в сексуални дейности, включително чрез заплаха, сила или злоупотреба с доверие.
Пренебрегване – системно или продължително неполагане на необходимите грижи за физическите, емоционалните и образователните нужди на детето.
Икономическа експлоатация – използване на детски труд в дейности, които са опасни, вредни или пречат на образованието.
„Уязвими деца“ – деца, които поради здравословно състояние, увреждане, социална среда или други фактори са изложени на по-висок риск от насилие или пренебрегване.
„Сигнал за риск“ – всяка информация, получена от служител, доброволец, партньор или външно лице, която предполага, че дадено дете е в опасност или е жертва на насилие.
6. Обхват и приложимост
Настоящата Политика за закрила на децата се прилага за всички лица, които участват в дейности, организирани или подкрепяни от Фондация „Майко Мила“, независимо от това дали са в трудово или друго договорно правоотношение с организацията.
Тя има за цел да гарантира, че цялата работа на фондацията – макар и насочена основно към родители на деца с увреждания и хора от уязвими групи – се провежда по начин, който опазва правата, сигурността и благосъстоянието на децата, и подкрепя родителите в тяхната основна роля на грижещи се лица.
6.1 Лица, за които политиката е задължителна
Служители – всички членове на екипа на фондацията, включително ръководен, административен и оперативен персонал.
Доброволци – лица, които участват безвъзмездно в дейности, кампании, събития или логистична подкрепа, организирани от фондацията.
Партньори и подизпълнители – физически и юридически лица, които предоставят услуги, продукти или експертиза за нуждите на фондацията и могат да имат пряк или непряк контакт с родители или информация, свързана с деца.
Дарители и спонсори, когато участват в съвместни инициативи, в рамките на които се комуникира или споделя информация, свързана с деца и техните семейства.
6.2 Ситуации, в които политиката е приложима
Тази политика обхваща всички обстоятелства, при които дейността на фондацията може да има пряко или косвено отражение върху безопасността и благосъстоянието на деца, включително, но не само:
Индиректен контакт с деца – чрез работата с родители, настойници или други членове на семейството, при която се обсъждат въпроси, свързани с отглеждането, грижата и правата на децата.
Обработка на лични данни или изображения на деца – например при изготвяне на информационни или маркетингови материали, в които се използват истории, снимки или видеа, предоставени от родителите.
Онлайн комуникация – когато се публикуват или разпространяват материали, свързани с дете, или когато се води кореспонденция с родители, която съдържа информация за детето.
Съвместни инициативи с партньори, в рамките на които се посещават семейства или се осъществява комуникация за конкретни случаи, касаещи деца.
Събития или срещи, на които присъстват родители заедно с децата си, дори ако основната цел е работа с възрастните.
6.3 Ограничения на приложимостта
Фондация „Майко Мила“ не извършва социални услуги за деца и няма постоянен пряк контакт с тях в ежедневната си работа. Политиката се прилага в случаите, когато чрез дейността с родителите или чрез обработка на информация, свързана с деца, може да възникне риск за техните права или безопасност.
7. Роли и отговорности
За ефективното прилагане на Политиката за закрила на децата, Фондация „Майко Мила“ определя конкретни роли и отговорности за различните участници:
7.1 Управителен съвет (УС)
Одобрява и официално приема политиката.
Гарантира, че закрилата на децата е интегрирана във всички стратегически решения и дейности на организацията.
Осигурява ресурси за прилагането на политиката, включително за обучения и превантивни мерки.
Преглежда и актуализира политиката най-малко веднъж годишно или при значителни промени в дейността или нормативната среда.
7.2 Лица отговарящи за закрила на детето
Всеки служител на Фондацията, който има пряк контакт с родителите на деца с увреждания и това е описано в неговата трудова характеристика. Те са основна контактна точка по всички въпроси, свързани със закрилата на децата.
Приемат и обработват сигнали за риск или инцидент.
Поддържат връзка с компетентните институции – Дирекция „Социално подпомагане“, полиция, здравни и образователни структури.
Организират обучения за екипа и партньорите.
Водят регистър на сигналите и предприетите действия, като гарантират конфиденциалност.
7.3 Други служители и доброволци
Запознават се с политиката при започване на работа или включване в дейностите на фондацията.
Имат задължение да реагират при съмнение или знание за риск за дете, като информират незабавно лицето по закрила.
Спазват етичните стандарти за работа с деца, включително при комуникация и споделяне на информация.
7.4 Партньори и подизпълнители
Подписват споразумение или декларация, че ще прилагат принципите и изискванията на политиката, при подписване на партньорски договори между двете страни.
Осигуряват свои вътрешни механизми за закрила на децата, когато това е приложимо.
Съдействат при проверки и мониторинг от страна на фондацията.
8. Превантивни мерки
Фондация „Майко Мила“ прилага комплексен подход за превенция, който включва подготвителни действия, обучение, ясни стандарти за поведение, контрол и редовен мониторинг. Целта е не само да се предотвратят инциденти, но и да се създаде организационна култура, в която безопасността и благосъстоянието на детето са основен приоритет.
8.1 Подбор и назначаване на персонал и доброволци
Въпреки че фондацията няма системен пряк контакт с деца, при подбора на служители, доброволци и сътрудници се прилагат мерки, които да гарантират, че лицата, представляващи организацията, спазват ценностите на закрила на детето и добрите етични практики.
За да се сведе до минимум рискът от неподходящо поведение или действия, които биха могли косвено да засегнат деца, фондацията предприема следните стъпки:
Провеждане на структурирани интервюта, които включват въпроси относно личните ценности, етичните нагласи и мотивацията на кандидата, особено в контекста на работата с уязвими групи и родители на деца.
Ясно описание на длъжността или доброволческата роля, което съдържа очакванията за етично поведение, задължението за спазване на тази политика и начините, по които дейността на кандидата може да има косвено отражение върху децата.
Запознаване с политиката – всички новопостъпили служители и доброволци преминават въвеждащо запознаване с настоящата Политика за закрила на децата, като потвърждават писмено, че са разбрали и приемат задължението да я спазват.
Обучение за етична комуникация – при необходимост се организира обучение по теми като уважително взаимодействие с родители, защита на лични данни и избягване на действия, които могат да застрашат репутацията или безопасността на семействата.
8.2 Обучение и повишаване на капацитета
Фондацията организира обучения за служителите си с цел те да познават принципите на закрила на детето и да прилагат етични стандарти при работа с родители и други пълнолетни членове на семейството.
Обученията обхващат:
Основни принципи за закрила на детето и връзката им с работата с родители;
Разпознаване на индиректни признаци на риск за дете, споделени от родител;
Процедури за подаване на сигнал към компетентните институции;
Защита на лични данни и отговорно използване на изображения или истории, свързани с деца;
Етична и уважителна комуникация с родители в уязвими ситуации.
8.3 Етично поведение и комуникация
Всички лица, работещи с или за фондацията, са длъжни да поддържат професионално, уважително и ненатрапчиво поведение в отношенията си с родители и партньори. Забранява се всяка форма на дискриминация, грубо отношение или натиск, който може да окаже негативно отражение върху семейната среда и децата.
Етичната комуникация включва:
Използване на език, който насърчава уважение и достойнство;
Избягване на лични или неподходящи въпроси, които не са свързани с дейността;
Поддържане на границите между професионална и лична комуникация.
8.4 Защита на личните данни и изображения
Когато фондацията събира, съхранява или използва информация, изображения или видеа, предоставени от родители и съдържащи данни за деца, тя прилага стриктни мерки за защита:
Получаване на писмено съгласие от родителя за всяко използване на изображение или информация за детето;
Съхраняване на материалите по сигурен начин и ограничаване на достъпа само до упълномощени лица;
Използване на данните единствено за целите, за които са били предоставени;
Избягване на публикуване на чувствителна информация, която може да идентифицира детето без съгласие.
8.5 Оценка и намаляване на рисковете
Въпреки че фондацията не работи пряко с деца, при планиране на дейности, които могат да включват присъствие на деца (например посещения на семейства или събития, на които родителите идват с тях), се извършва предварителна оценка на рисковете.
Оценката включва:
Анализ на средата и потенциалните заплахи за безопасността на присъстващите деца;
Идентифициране на мерки за предотвратяване на инциденти;
Назначаване на отговорно лице, което да следи за прилагането на мерките по време на събитието.
8.6 Ограничаване на достъпа до чувствителна информация
Достъп до лични данни, истории или материали, свързани с деца, се предоставя само на лица, за които това е необходимо за изпълнение на служебните им задължения.
Всички получатели на такава информация подписват декларация за поверителност;
Информацията не се копира, предава или обсъжда с трети лица извън предварително одобрените канали;
След приключване на проекта или инициативата материалите се унищожават или архивират по сигурен начин в съответствие с вътрешните правила и закона за защита на личните данни.
8.7 Превенция в онлайн среда
Фондация „Майко Мила“ няма пряк онлайн контакт с деца в рамките на своята основна дейност, но работи активно в дигитална среда с родители на деца с увреждания и други уязвими групи. Това предполага обработка и евентуално споделяне на информация, свързана с деца. За да се предотвратят рискове, фондацията прилага следните мерки:
Онлайн комуникация само с пълнолетни лица – всички електронни и социални медийни канали на фондацията се използват за комуникация с родители, настойници и пълнолетни членове на семейството.
Защита на личните данни и изображения на деца – публикуването на снимки, видеа или информация, позволяваща идентификация на дете, е допустимо само след писмено, информирано съгласие от родителя/настойника и съгласно Закона за защита на личните данни.
Сигурност на дигиталните платформи – използване само на одобрени и защитени канали за обмен на материали, свързани с дете (например при медийни кампании, истории или проектни дейности).
Етична онлайн комуникация – спазване на същите принципи на уважение, конфиденциалност и недопускане на дискриминация, както при присъствени взаимодействия.
Обучение на екипа – служителите и доброволците, които имат достъп до онлайн съдържание, свързано с деца, преминават въвеждащо обучение за защита на личните данни и работа в дигитална среда.
8.8 Култура на отворена комуникация
Служителите и доброволците се насърчават да изразяват опасения или да подават сигнали при най-малко съмнение за риск за дете.
Липсата на доказателства не е основание за бездействие – при съмнение се предприемат действия за изясняване на ситуацията.
Организацията гарантира, че никое лице няма да бъде санкционирано за подаване на добросъвестен сигнал.
9. Процедури при риск или инцидент
Този раздел описва стъпките, които трябва да се предприемат, когато служител, доброволец, партньор или друг ангажиран с дейността на фондацията има съмнение или получи информация за дете, изложено на риск или станало жертва на насилие, експлоатация или пренебрегване.
9.1 Основни принципи при реагиране
Незабавност – реакцията трябва да бъде бърза, за да се предотвратят допълнителни вреди.
Съобразяване с най-добрия интерес на детето – всички действия се предприемат с оглед на безопасността и благосъстоянието на детето.
Конфиденциалност – информацията се споделя само с лица и институции, които имат законово основание да я получат.
Документиране – всяка стъпка и наблюдение се записват и съхраняват в сигурен регистър.
9.2 Видове ситуации, изискващи реакция
Спешен случай – когато детето е в непосредствена опасност от тежко насилие или животът му е застрашен.
Случай с висок риск – когато има сериозни индикации за насилие или пренебрегване, но няма непосредствена заплаха за живота.
Случай с умерен или нисък риск – когато има съмнения или индиректни признаци, които изискват наблюдение и допълнително изясняване.
9.3 Стъпки за реагиране
А) При спешен случай
Гарантиране на безопасността – ако е възможно, отведете детето на безопасно място.
Извикване на спешна помощ – телефон 112 за полиция или медицинска помощ.
Уведомяване на лицето по закрила на детето във фондацията незабавно.
Документиране – запишете датата, часа, обстоятелствата, присъстващите лица и всякакви изявления на детето.
Информиране на Дирекция „Социално подпомагане“ – в съответствие с чл. 7 от Закона за закрила на детето.
Б) При случай с висок риск
Съберете първоначална информация – без да разпитвате детето в дълбочина, а само да изясните естеството на риска.
Незабавно информирайте лицето по закрила.
Подаване на сигнал към ДСП или полиция в срок до 24 часа.
Съдействие при проверка от компетентните органи.
Осигуряване на подкрепа за детето – психологическа или медицинска, при необходимост.
В) При случай с умерен или нисък риск
Наблюдение – лицето по закрила следи ситуацията и събира допълнителна информация.
Документиране на наблюденията.
При ескалация – преминаване към процедура за висок риск.
9.4 Как да се подава сигнал
Сигналът може да бъде устен или писмен, като се препоръчва използване на официалния формуляр на фондацията.
При устен сигнал лицето, което го приема, попълва формуляра от името на подателя.
Съдържание на сигнала:
данни за подателя (ако не е анонимен);
описание на ситуацията;
данни за детето (ако са известни);
предприети действия до момента.
9.5 Какво да се избягва при първоначален контакт с дете в риск
Да се избягват обвинения или внушения.
Да не се задават водещи или многократно повтарящи се въпроси.
Да не се обещава нещо, което не може да се гарантира (например „Всичко ще бъде наред утре“).
Да не се споделя информация с неоторизирани лица.
9.6 Проследяване и обратна връзка
Лицето по закрила поддържа връзка с институциите, за да следи развитието на случая.
При възможност, се предоставя обратна връзка на лицето, подало сигнала, в рамките на законовите ограничения за конфиденциалност.
Всички действия се вписват в регистъра за случаи на закрила на детето.
10. Етичен кодекс при работа с деца
Етичният кодекс на Фондация „Майко Мила“ определя стандартите за поведение на всички служители, доброволци, партньори и други лица, които участват в дейности на организацията, при пряк или непряк контакт с деца.
Той е задължителен за всички и има за цел:
да гарантира безопасността и благосъстоянието на децата;
да предотврати всякакви форми на насилие, експлоатация и пренебрегване;
да създаде среда на доверие и уважение.
10.1 Принципи на поведение
Уважение и достойнство – всички деца се третират с уважение, като се зачита тяхното мнение, лични граници и културни особености.
Равнопоставеност – забранява се всякаква форма на дискриминация по признак пол, етническа принадлежност, религия, възраст, увреждане или социален статус.
Най-добрият интерес на детето – при всяко решение или действие се отчита преди всичко това, което е най-добро за детето.
Отговорност и отчетност – всички лица, работещи с деца, поемат лична отговорност за своето поведение и са готови да отчетат действията си.
10.2 Позволени практики
Поддържане на позитивна, окуражаваща комуникация с детето.
Използване на подходящи за възрастта обяснения при разговори и инструкции.
Предлагане на помощ при физически дейности (например при придвижване на дете с увреждане) само след получаване на съгласие.
При необходимост от физически контакт (например при оказване на първа помощ) – действията се извършват внимателно, без да се нарушава личното достойнство на детето.
Насърчаване на активното участие на детето в решения, които го засягат, в рамките на неговата възраст и възможности.
10.3 Забранени практики
Категорично се забранява:
Всяка форма на физическо наказание – удари, блъскане, дърпане, шамари и др.
Всяка форма на вербално или емоционално насилие – обиди, унижения, заплахи, подигравки.
Всякакъв вид сексуално поведение, жестове, коментари или контакт с дете.
Изолиране на дете като наказание, освен ако това не е необходимо за незабавната му безопасност и е в присъствието на друг възрастен.
Даване на лични подаръци или пари без предварително съгласуване с ръководството и родител/настойник.
Покана на дете в личния дом или превозно средство на служител/доброволец, освен при предварително одобрена и регламентирана от фондацията дейност.
Осъществяване на контакт с дете чрез лични социални профили, чат приложения или други неформални канали, извън официалните комуникационни платформи на фондацията.
10.4 Личен пример
Всеки представител на фондацията е длъжен да служи като положителен модел на поведение, демонстрирайки уважение, честност и отговорност.
Поведението трябва да насърчава добрите взаимоотношения между деца и възрастни, основани на доверие и сигурност.
11. Конфиденциалност и защита на личните данни
Фондация „Майко Мила“ се ангажира да защитава личната информация на всички деца, с които има пряк или непряк контакт, в съответствие с българското законодателство и Общия регламент за защита на данните (GDPR).
Настоящият раздел определя правилата и процедурите за събиране, съхраняване, обработване и споделяне на лични данни, включително снимки, видеозаписи и всякаква информация, позволяваща идентифициране на дете.
11.1 Основни принципи
Законосъобразност – всички действия по обработване на данни се извършват на правно основание, съгласно Закона за защита на личните данни и GDPR.
Прозрачност – родителите или настойниците се информират ясно и разбираемо за целите, обхвата и начина на обработка на личните данни на детето.
Минимализъм – събират се само данни, които са строго необходими за конкретната дейност.
Сигурност – предприемат се технически и организационни мерки за защита от неоторизиран достъп, загуба или злоупотреба.
Ограничен достъп – достъп до лични данни имат само упълномощени лица, които се нуждаят от тях за изпълнение на служебните си задължения.
11.2 Събиране на лични данни
Лични данни се събират само с информираното съгласие от родител или настойник, освен ако законът не предвижда друго (например при сигнал за насилие, когато данните се предоставят на компетентните органи).
Събирането на данни се осъществява само през родител или настойник, като преди това са писмено информирани за:
цел на обработката;
видове данни, които ще бъдат събирани;
срок на съхранение;
информация за правата на родителя/настойника и как могат да бъдат упражнени.
11.3 Съхранение и защита
Данните се съхраняват в защитени физически шкафове (за хартиени документи) или в защитени електронни системи с контрол на достъпа (за дигитални файлове).
Електронните данни се пазят на криптирани устройства или защитени облачни платформи, с достъп само за оторизирани лица.
Хартиени документи се съхраняват в заключени помещения, до които имат достъп само определени служители.
11.4 Споделяне на информация
Лични данни могат да се споделят само:
с държавни органи (полиция, ДСП, съд), когато това е необходимо за защита на детето или по силата на закона;
с партньорски организации, но само при наличие на изрично писмено съгласие и подписано споразумение за поверителност;
с медицински или образователни институции, когато това е необходимо за предоставяне на услуга или подкрепа.
11.5 Използване на изображения (снимки, видео)
Заснемане на родители с техните деца или само на децата се извършва само с предварително съгласие от родител/настойник, в което е посочено:
за какво ще се използва изображението;
къде ще бъде публикувано (уебсайт, социални мрежи, печатни материали и др.);
срок на използване.
Изображенията трябва да представят децата по уважителен и достоен начин, без да излагат тяхната безопасност или репутация на риск.
Не се публикуват изображения, съдържащи чувствителна информация (например здравословно състояние, местоживеене, училище), освен ако това е абсолютно необходимо и е дадено изрично съгласие.
11.6 Срокове за съхранение и унищожаване
Личните данни се съхраняват само за времето, необходимо за целта, за която са събрани.
След изтичане на този срок:
хартиените документи се унищожават чрез шредиране;
електронните файлове се изтриват по начин, който не позволява възстановяване.
11.7 Нарушения и инциденти с лични данни
При установяване на нарушение на сигурността на личните данни (например изтичане или неоторизиран достъп), лицето по закрила на детето и отговорникът по защита на личните данни трябва незабавно да бъдат уведомени.
При сериозни случаи, в рамките на 72 часа се уведомява и Комисията за защита на личните данни, както и засегнатите лица.
Провежда се вътрешно разследване и се предприемат мерки за предотвратяване на повторно нарушение.
12. Механизъм за подаване на сигнали и оплаквания
Фондация „Майко Мила“ поддържа ясен, достъпен и безопасен механизъм, чрез който деца, родители, служители, доброволци или външни лица могат да подадат сигнал или оплакване, свързано с безопасността, благосъстоянието или правата на дете.
Механизмът гарантира, че всяка подадена информация се разглежда своевременно, обективно и при спазване на конфиденциалността.
12.1 Кой може да подаде сигнал
Деца – лично или чрез свой представител.
Родители или настойници.
Служители, доброволци и партньори на фондацията.
Външни лица – свидетели или притежатели на информация за риск или нарушение.
12.2 Видове сигнали
Сигнали за риск или насилие над дете – физическо, психическо, сексуално насилие, пренебрегване, експлоатация.
Оплаквания от действия или бездействия на представители на фондацията, които противоречат на политиката.
Сигнали за неподходящо поведение на доброволци, служители или партньори.
Предложения и обратна връзка, свързани с подобряване на мерките за закрила на децата.
12.3 Начини за подаване на сигнал
Писмено – чрез специалния формуляр на фондацията, който може да бъде получен на място в офиса, на събития или изтеглен от официалния уебсайт.
Устно – лично пред лицето по закрила на детето или друг упълномощен представител.
По телефон – на официалния телефон на фондацията.
По електронна поща – на специално създаден адрес за сигнали, достъпен само за лицето по закрила.
Анонимно – чрез пощенска кутия за сигнали или чрез онлайн форма, която не изисква лични данни.
12.4 Задължителна информация в сигнала (ако е известна)
Име и данни за контакт на подателя (освен при анонимни сигнали).
Име и възраст на детето, за което се подава сигнал.
Подробно описание на ситуацията, включително дата, място и участници.
Действия, които вече са предприети (ако има такива).
Свидетели или други лица, които могат да предоставят информация.
12.5 Процес на обработка на сигнала
Етап 1: Приемане на сигнала
Лицето по закрила регистрира сигнала в Регистър на сигналите, като му присвоява уникален номер и дата.
При устен сигнал – попълва данните от името на подателя, за да се гарантира пълнотата на информацията.
Етап 2: Първоначална оценка
Оценява се спешността и естеството на ситуацията.
Ако има непосредствена опасност – преминава се към процедурата при спешен случай (описана в раздел 9).
Етап 3: Разследване / проверка /ако има достъп до допълнителна информация/
Лицето по закрила събира допълнителна информация от участници, свидетели или документи.
При нужда се включват външни експерти или институции.
Етап 4: Предприемане на мерки
Мерките могат да включват:
сигнализиране на Дирекция „Социално подпомагане“;
временно отстраняване на служител или доброволец от дейности с деца;
предоставяне на психологическа или медицинска помощ на детето.
Етап 5: Обратна връзка
Подателят на сигнала (ако е известен) получава информация за предприетите действия и резултатите, в рамките на законово допустимото.
Етап 6: Закриване на случая
Случаят се затваря официално в регистъра, като се отбелязват крайните действия и препоръките за бъдещи подобрения.
12.6 Защита на подателя на сигнал
Никое лице няма да бъде санкционирано или дискриминирано за подаване на добросъвестен сигнал, дори ако впоследствие той се окаже неоснователен.
Подателите имат право да останат анонимни.
Информацията, която може да идентифицира подателя, се пази конфиденциално и не се споделя извън процеса на разглеждане.
12.7 Мониторинг и подобряване на механизма
Лицето по закрила извършва годишен преглед на регистъра на сигналите, за да идентифицира повтарящи се проблеми и да предложи подобрения.
При нужда се актуализират формулярите и процедурите, за да се улесни подаването и обработката на сигнали.
13. Приложения
Приложение 1
Списък с контакти на институции за закрила на детето в България
Национална телефонна линия за деца
116 111 (безплатно, 24/7)
Държавна агенция за закрила на детето
тел.: 02 933 90 00, www.sacp.government.bg
Агенция за социално подпомагане
тел.: 02 81 89 555, asp.government.bg
МВР – Полиция
тел.: 112 (спешни случаи)
Прокуратура на Република България
www.prb.bg
Дирекции 'Социално подпомагане' по
Фондация "Майко Мила"
1. Въведение
Фондация „Майко Мила“ е организация с нестопанска цел, създадена през 2016 г. с мисия да подкрепя родители на деца с увреждания и хора от уязвими групи, като им предоставя възможност за заетост, финансова независимост и личностно развитие. Дейността на фондацията има пряко и индиректно въздействие върху живота и благосъстоянието на децата – особено тези, които живеят в семейства, изправени пред сериозни социални, икономически и здравни предизвикателства.
Макар работата на фондацията да е насочена основно към възрастните (родители, настойници и членове на семействата), ангажиментът към безопасността, здравето и развитието на децата е основополагаща ценност. Децата, за които се грижат тези родители, често попадат в категорията „уязвими деца“, поради здравословни, социални или икономически причини.
Настоящата Политика за закрила на децата е разработена, за да гарантира, че:
Във всички дейности, инициативи и проекти на фондацията се прилагат най-високите стандарти за закрила на детето.
Всеки служител, доброволец, партньор и сътрудник разбира своите задължения и отговорности за превенция и реагиране при риск за дете.
Организацията работи в съответствие с националните и международните стандарти, като спазва Конвенцията на ООН за правата на детето и българското законодателство.
Тази политика е част от стратегическата ангажираност на фондацията да създаде безопасна, подкрепяща и приобщаваща среда за всички деца, независимо от техния произход, способности или социален статус.
2. Цели на политиката
Настоящата Политика за закрила на децата на Фондация „Майко Мила“ е създадена с цел да гарантира, че всички дейности на организацията – макар и насочени основно към родители на деца с увреждания и хора от уязвими групи – се провеждат по начин, който подкрепя и защитава интересите на децата.
Фондацията няма пряк контакт с деца в рамките на ежедневната си работа. Въпреки това, като организация, която подпомага родителите в тяхната заетост и възможност да се грижат адекватно за децата си, ние осъзнаваме, че дейността ни има косвено, но значимо влияние върху живота и благосъстоянието на децата.
Наш фокус са:
Насърчаване на безопасна семейна среда
Да подкрепяме родителите, така че те да могат да осигурят сигурна, стабилна и подкрепяща домашна среда за своите деца.
Да насърчаваме добри родителски практики и грижа, свободна от насилие и пренебрегване.
Превенция на риск за децата чрез подкрепа за родителите
Да създаваме условия за финансова стабилност и емоционално благополучие на родителите, което е ключов фактор за намаляване на риска от насилие, експлоатация или пренебрегване на децата.
Да включваме в обученията и комуникацията с родителите теми, свързани с правата на децата и тяхната защита.
Информираност и насочване
Да предоставяме на родителите достъп до информация и ресурси относно закрилата на детето, включително къде и как могат да потърсят помощ при нужда.
Да насочваме родители към компетентните институции и организации, ако разберем за ситуация, която застрашава дете.
Ясни процедури за реагиране при сигнал
Да имаме вътрешен механизъм за получаване, документиране и пренасочване на сигнали за риск към дете, постъпили от родители, партньори или трети лица.
Да действаме бързо и в съответствие със закона, като предаваме информацията на отговорните институции.
Подкрепа на родителите в кризисни ситуации
Да оказваме морална и организационна подкрепа на родители, изправени пред трудности, които могат да се отразят на безопасността и развитието на децата им.
Да съдействаме за включването им в програми за социална, психологическа или правна подкрепа.
Спазване на законодателството и добрите практики
Да работим в съответствие с българското законодателство, Конвенцията на ООН за правата на детето и утвърдени международни стандарти.
Да прилагаме вътрешни правила, които гарантират, че в нашата дейност не се допуска поведение или практика, застрашаваща дете.
3. Основни принципи
В прилагането на тази политика фондацията се ръководи от следните принципи:
Най-добрият интерес на детето – във всяка ситуация, решение или действие приоритет е това, което е най-добро за детето, в съответствие с чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето.
Нулева толерантност към насилие – организацията не допуска никакви форми на физическо, психическо, сексуално или друго насилие, както и пренебрегване или експлоатация на деца.
Равнопоставеност и недискриминация – всички деца имат равни права на защита, независимо от тяхната възраст, пол, етническа принадлежност, религия, здравословно състояние или социален статус.
Прозрачност и отчетност – процесите и действията, свързани със закрилата на детето, се извършват открито, с ясна отговорност и възможност за проследяване.
Конфиденциалност – личната информация, свързана с деца и техните семейства, се съхранява и обработва в съответствие със законодателството за защита на личните данни, като се споделя само с лица или институции, които имат законово основание за това.
Сътрудничество с институциите – фондацията активно работи с Дирекция „Социално подпомагане“, полиция, училища, здравни и други организации за осигуряване на защита и подкрепа на децата.
4. Правна рамка
Настоящата Политика за закрила на децата е разработена в съответствие с българското законодателство, международните конвенции и добрите практики в областта на правата на детето. Основните нормативни и политически документи, на които се базира, са:
4.1 Международни актове
Конвенция на ООН за правата на детето (ратифицирана от Република България през 1991 г.) – основополагащ документ, който определя правата на всяко дете и задълженията на държавите и организациите за тяхната защита. Особено значение имат чл. 3 (най-добрият интерес на детето), чл. 19 (защита от всички форми на насилие), чл. 34 (защита от сексуална експлоатация) и чл. 39 (възстановяване и реинтеграция на жертвите).
Конвенция на Международната организация на труда (МОТ) № 138 относно минималната възраст за приемане на работа и Конвенция № 182 относно най-лошите форми на детски труд.
Всеобща декларация за правата на човека и Международен пакт за граждански и политически права – утвърждават правото на живот, свобода и лична сигурност, включително за деца.
4.2 Национално законодателство
Закон за закрила на детето – регламентира принципите, мерките и органите за закрила на детето. Особено значение имат разпоредбите на чл. 1 (цел на закона), чл. 3 (принципи на закрилата), чл. 11 (задължения на всички лица за сигнализиране при риск) и чл. 15 (право на детето да бъде изслушано).
Закон за защита от домашно насилие – съдържа разпоредби за защита на децата, станали жертва или свидетели на домашно насилие.
Наказателен кодекс – съдържа наказателни разпоредби относно престъпленията срещу личността и половата неприкосновеност на децата (чл. 149–151, чл. 155, чл. 187 и др.).
Закон за предучилищното и училищното образование – регламентира правата и задълженията на учениците, както и мерките за тяхната закрила.
Закон за защита на личните данни – въвежда националните правила за обработка на лични данни, в съответствие с Общия регламент за защита на данните (GDPR).
Семейен кодекс – определя правата и задълженията на родителите по отношение на децата.
5. Определения
За целите на тази политика се използват следните термини:
„Дете“ – всяко лице, ненавършило 18 години, независимо от неговата полова принадлежност, етнически произход, социален статус или здравословно състояние. Според спецификата на грижата и спрямо степента на увреждане на детето, за “дете” могат да се считат и лица над 18 годишна възраст, които нямат физическата и /или ментална способност изцяло или частично да се грижат за себе си и разчитат на грижа от родител / настойник/ гледач.
„Закрила на детето“ – система от правни, организационни и превантивни мерки, насочени към гарантиране на правата на детето и предотвратяване на всякакви форми на насилие, експлоатация, злоупотреба или пренебрегване.
„Насилие над дете“ – всяко действие или бездействие, което причинява или може да причини физическа, психическа или емоционална вреда, включително:
Физическо насилие – умишлено причиняване на болка или телесна повреда, включително чрез удари, блъскане, душене, изгаряне и др.
Психическо насилие – поведение, което унижава, заплашва, изолира или тероризира детето.
Сексуално насилие – въвличане на детето в сексуални дейности, включително чрез заплаха, сила или злоупотреба с доверие.
Пренебрегване – системно или продължително неполагане на необходимите грижи за физическите, емоционалните и образователните нужди на детето.
Икономическа експлоатация – използване на детски труд в дейности, които са опасни, вредни или пречат на образованието.
„Уязвими деца“ – деца, които поради здравословно състояние, увреждане, социална среда или други фактори са изложени на по-висок риск от насилие или пренебрегване.
„Сигнал за риск“ – всяка информация, получена от служител, доброволец, партньор или външно лице, която предполага, че дадено дете е в опасност или е жертва на насилие.
6. Обхват и приложимост
Настоящата Политика за закрила на децата се прилага за всички лица, които участват в дейности, организирани или подкрепяни от Фондация „Майко Мила“, независимо от това дали са в трудово или друго договорно правоотношение с организацията.
Тя има за цел да гарантира, че цялата работа на фондацията – макар и насочена основно към родители на деца с увреждания и хора от уязвими групи – се провежда по начин, който опазва правата, сигурността и благосъстоянието на децата, и подкрепя родителите в тяхната основна роля на грижещи се лица.
6.1 Лица, за които политиката е задължителна
Служители – всички членове на екипа на фондацията, включително ръководен, административен и оперативен персонал.
Доброволци – лица, които участват безвъзмездно в дейности, кампании, събития или логистична подкрепа, организирани от фондацията.
Партньори и подизпълнители – физически и юридически лица, които предоставят услуги, продукти или експертиза за нуждите на фондацията и могат да имат пряк или непряк контакт с родители или информация, свързана с деца.
Дарители и спонсори, когато участват в съвместни инициативи, в рамките на които се комуникира или споделя информация, свързана с деца и техните семейства.
6.2 Ситуации, в които политиката е приложима
Тази политика обхваща всички обстоятелства, при които дейността на фондацията може да има пряко или косвено отражение върху безопасността и благосъстоянието на деца, включително, но не само:
Индиректен контакт с деца – чрез работата с родители, настойници или други членове на семейството, при която се обсъждат въпроси, свързани с отглеждането, грижата и правата на децата.
Обработка на лични данни или изображения на деца – например при изготвяне на информационни или маркетингови материали, в които се използват истории, снимки или видеа, предоставени от родителите.
Онлайн комуникация – когато се публикуват или разпространяват материали, свързани с дете, или когато се води кореспонденция с родители, която съдържа информация за детето.
Съвместни инициативи с партньори, в рамките на които се посещават семейства или се осъществява комуникация за конкретни случаи, касаещи деца.
Събития или срещи, на които присъстват родители заедно с децата си, дори ако основната цел е работа с възрастните.
6.3 Ограничения на приложимостта
Фондация „Майко Мила“ не извършва социални услуги за деца и няма постоянен пряк контакт с тях в ежедневната си работа. Политиката се прилага в случаите, когато чрез дейността с родителите или чрез обработка на информация, свързана с деца, може да възникне риск за техните права или безопасност.
7. Роли и отговорности
За ефективното прилагане на Политиката за закрила на децата, Фондация „Майко Мила“ определя конкретни роли и отговорности за различните участници:
7.1 Управителен съвет (УС)
Одобрява и официално приема политиката.
Гарантира, че закрилата на децата е интегрирана във всички стратегически решения и дейности на организацията.
Осигурява ресурси за прилагането на политиката, включително за обучения и превантивни мерки.
Преглежда и актуализира политиката най-малко веднъж годишно или при значителни промени в дейността или нормативната среда.
7.2 Лица отговарящи за закрила на детето
Всеки служител на Фондацията, който има пряк контакт с родителите на деца с увреждания и това е описано в неговата трудова характеристика. Те са основна контактна точка по всички въпроси, свързани със закрилата на децата.
Приемат и обработват сигнали за риск или инцидент.
Поддържат връзка с компетентните институции – Дирекция „Социално подпомагане“, полиция, здравни и образователни структури.
Организират обучения за екипа и партньорите.
Водят регистър на сигналите и предприетите действия, като гарантират конфиденциалност.
7.3 Други служители и доброволци
Запознават се с политиката при започване на работа или включване в дейностите на фондацията.
Имат задължение да реагират при съмнение или знание за риск за дете, като информират незабавно лицето по закрила.
Спазват етичните стандарти за работа с деца, включително при комуникация и споделяне на информация.
7.4 Партньори и подизпълнители
Подписват споразумение или декларация, че ще прилагат принципите и изискванията на политиката, при подписване на партньорски договори между двете страни.
Осигуряват свои вътрешни механизми за закрила на децата, когато това е приложимо.
Съдействат при проверки и мониторинг от страна на фондацията.
8. Превантивни мерки
Фондация „Майко Мила“ прилага комплексен подход за превенция, който включва подготвителни действия, обучение, ясни стандарти за поведение, контрол и редовен мониторинг. Целта е не само да се предотвратят инциденти, но и да се създаде организационна култура, в която безопасността и благосъстоянието на детето са основен приоритет.
8.1 Подбор и назначаване на персонал и доброволци
Въпреки че фондацията няма системен пряк контакт с деца, при подбора на служители, доброволци и сътрудници се прилагат мерки, които да гарантират, че лицата, представляващи организацията, спазват ценностите на закрила на детето и добрите етични практики.
За да се сведе до минимум рискът от неподходящо поведение или действия, които биха могли косвено да засегнат деца, фондацията предприема следните стъпки:
Провеждане на структурирани интервюта, които включват въпроси относно личните ценности, етичните нагласи и мотивацията на кандидата, особено в контекста на работата с уязвими групи и родители на деца.
Ясно описание на длъжността или доброволческата роля, което съдържа очакванията за етично поведение, задължението за спазване на тази политика и начините, по които дейността на кандидата може да има косвено отражение върху децата.
Запознаване с политиката – всички новопостъпили служители и доброволци преминават въвеждащо запознаване с настоящата Политика за закрила на децата, като потвърждават писмено, че са разбрали и приемат задължението да я спазват.
Обучение за етична комуникация – при необходимост се организира обучение по теми като уважително взаимодействие с родители, защита на лични данни и избягване на действия, които могат да застрашат репутацията или безопасността на семействата.
8.2 Обучение и повишаване на капацитета
Фондацията организира обучения за служителите си с цел те да познават принципите на закрила на детето и да прилагат етични стандарти при работа с родители и други пълнолетни членове на семейството.
Обученията обхващат:
Основни принципи за закрила на детето и връзката им с работата с родители;
Разпознаване на индиректни признаци на риск за дете, споделени от родител;
Процедури за подаване на сигнал към компетентните институции;
Защита на лични данни и отговорно използване на изображения или истории, свързани с деца;
Етична и уважителна комуникация с родители в уязвими ситуации.
8.3 Етично поведение и комуникация
Всички лица, работещи с или за фондацията, са длъжни да поддържат професионално, уважително и ненатрапчиво поведение в отношенията си с родители и партньори. Забранява се всяка форма на дискриминация, грубо отношение или натиск, който може да окаже негативно отражение върху семейната среда и децата.
Етичната комуникация включва:
Използване на език, който насърчава уважение и достойнство;
Избягване на лични или неподходящи въпроси, които не са свързани с дейността;
Поддържане на границите между професионална и лична комуникация.
8.4 Защита на личните данни и изображения
Когато фондацията събира, съхранява или използва информация, изображения или видеа, предоставени от родители и съдържащи данни за деца, тя прилага стриктни мерки за защита:
Получаване на писмено съгласие от родителя за всяко използване на изображение или информация за детето;
Съхраняване на материалите по сигурен начин и ограничаване на достъпа само до упълномощени лица;
Използване на данните единствено за целите, за които са били предоставени;
Избягване на публикуване на чувствителна информация, която може да идентифицира детето без съгласие.
8.5 Оценка и намаляване на рисковете
Въпреки че фондацията не работи пряко с деца, при планиране на дейности, които могат да включват присъствие на деца (например посещения на семейства или събития, на които родителите идват с тях), се извършва предварителна оценка на рисковете.
Оценката включва:
Анализ на средата и потенциалните заплахи за безопасността на присъстващите деца;
Идентифициране на мерки за предотвратяване на инциденти;
Назначаване на отговорно лице, което да следи за прилагането на мерките по време на събитието.
8.6 Ограничаване на достъпа до чувствителна информация
Достъп до лични данни, истории или материали, свързани с деца, се предоставя само на лица, за които това е необходимо за изпълнение на служебните им задължения.
Всички получатели на такава информация подписват декларация за поверителност;
Информацията не се копира, предава или обсъжда с трети лица извън предварително одобрените канали;
След приключване на проекта или инициативата материалите се унищожават или архивират по сигурен начин в съответствие с вътрешните правила и закона за защита на личните данни.
8.7 Превенция в онлайн среда
Фондация „Майко Мила“ няма пряк онлайн контакт с деца в рамките на своята основна дейност, но работи активно в дигитална среда с родители на деца с увреждания и други уязвими групи. Това предполага обработка и евентуално споделяне на информация, свързана с деца. За да се предотвратят рискове, фондацията прилага следните мерки:
Онлайн комуникация само с пълнолетни лица – всички електронни и социални медийни канали на фондацията се използват за комуникация с родители, настойници и пълнолетни членове на семейството.
Защита на личните данни и изображения на деца – публикуването на снимки, видеа или информация, позволяваща идентификация на дете, е допустимо само след писмено, информирано съгласие от родителя/настойника и съгласно Закона за защита на личните данни.
Сигурност на дигиталните платформи – използване само на одобрени и защитени канали за обмен на материали, свързани с дете (например при медийни кампании, истории или проектни дейности).
Етична онлайн комуникация – спазване на същите принципи на уважение, конфиденциалност и недопускане на дискриминация, както при присъствени взаимодействия.
Обучение на екипа – служителите и доброволците, които имат достъп до онлайн съдържание, свързано с деца, преминават въвеждащо обучение за защита на личните данни и работа в дигитална среда.
8.8 Култура на отворена комуникация
Служителите и доброволците се насърчават да изразяват опасения или да подават сигнали при най-малко съмнение за риск за дете.
Липсата на доказателства не е основание за бездействие – при съмнение се предприемат действия за изясняване на ситуацията.
Организацията гарантира, че никое лице няма да бъде санкционирано за подаване на добросъвестен сигнал.
9. Процедури при риск или инцидент
Този раздел описва стъпките, които трябва да се предприемат, когато служител, доброволец, партньор или друг ангажиран с дейността на фондацията има съмнение или получи информация за дете, изложено на риск или станало жертва на насилие, експлоатация или пренебрегване.
9.1 Основни принципи при реагиране
Незабавност – реакцията трябва да бъде бърза, за да се предотвратят допълнителни вреди.
Съобразяване с най-добрия интерес на детето – всички действия се предприемат с оглед на безопасността и благосъстоянието на детето.
Конфиденциалност – информацията се споделя само с лица и институции, които имат законово основание да я получат.
Документиране – всяка стъпка и наблюдение се записват и съхраняват в сигурен регистър.
9.2 Видове ситуации, изискващи реакция
Спешен случай – когато детето е в непосредствена опасност от тежко насилие или животът му е застрашен.
Случай с висок риск – когато има сериозни индикации за насилие или пренебрегване, но няма непосредствена заплаха за живота.
Случай с умерен или нисък риск – когато има съмнения или индиректни признаци, които изискват наблюдение и допълнително изясняване.
9.3 Стъпки за реагиране
А) При спешен случай
Гарантиране на безопасността – ако е възможно, отведете детето на безопасно място.
Извикване на спешна помощ – телефон 112 за полиция или медицинска помощ.
Уведомяване на лицето по закрила на детето във фондацията незабавно.
Документиране – запишете датата, часа, обстоятелствата, присъстващите лица и всякакви изявления на детето.
Информиране на Дирекция „Социално подпомагане“ – в съответствие с чл. 7 от Закона за закрила на детето.
Б) При случай с висок риск
Съберете първоначална информация – без да разпитвате детето в дълбочина, а само да изясните естеството на риска.
Незабавно информирайте лицето по закрила.
Подаване на сигнал към ДСП или полиция в срок до 24 часа.
Съдействие при проверка от компетентните органи.
Осигуряване на подкрепа за детето – психологическа или медицинска, при необходимост.
В) При случай с умерен или нисък риск
Наблюдение – лицето по закрила следи ситуацията и събира допълнителна информация.
Документиране на наблюденията.
При ескалация – преминаване към процедура за висок риск.
9.4 Как да се подава сигнал
Сигналът може да бъде устен или писмен, като се препоръчва използване на официалния формуляр на фондацията.
При устен сигнал лицето, което го приема, попълва формуляра от името на подателя.
Съдържание на сигнала:
данни за подателя (ако не е анонимен);
описание на ситуацията;
данни за детето (ако са известни);
предприети действия до момента.
9.5 Какво да се избягва при първоначален контакт с дете в риск
Да се избягват обвинения или внушения.
Да не се задават водещи или многократно повтарящи се въпроси.
Да не се обещава нещо, което не може да се гарантира (например „Всичко ще бъде наред утре“).
Да не се споделя информация с неоторизирани лица.
9.6 Проследяване и обратна връзка
Лицето по закрила поддържа връзка с институциите, за да следи развитието на случая.
При възможност, се предоставя обратна връзка на лицето, подало сигнала, в рамките на законовите ограничения за конфиденциалност.
Всички действия се вписват в регистъра за случаи на закрила на детето.
10. Етичен кодекс при работа с деца
Етичният кодекс на Фондация „Майко Мила“ определя стандартите за поведение на всички служители, доброволци, партньори и други лица, които участват в дейности на организацията, при пряк или непряк контакт с деца.
Той е задължителен за всички и има за цел:
да гарантира безопасността и благосъстоянието на децата;
да предотврати всякакви форми на насилие, експлоатация и пренебрегване;
да създаде среда на доверие и уважение.
10.1 Принципи на поведение
Уважение и достойнство – всички деца се третират с уважение, като се зачита тяхното мнение, лични граници и културни особености.
Равнопоставеност – забранява се всякаква форма на дискриминация по признак пол, етническа принадлежност, религия, възраст, увреждане или социален статус.
Най-добрият интерес на детето – при всяко решение или действие се отчита преди всичко това, което е най-добро за детето.
Отговорност и отчетност – всички лица, работещи с деца, поемат лична отговорност за своето поведение и са готови да отчетат действията си.
10.2 Позволени практики
Поддържане на позитивна, окуражаваща комуникация с детето.
Използване на подходящи за възрастта обяснения при разговори и инструкции.
Предлагане на помощ при физически дейности (например при придвижване на дете с увреждане) само след получаване на съгласие.
При необходимост от физически контакт (например при оказване на първа помощ) – действията се извършват внимателно, без да се нарушава личното достойнство на детето.
Насърчаване на активното участие на детето в решения, които го засягат, в рамките на неговата възраст и възможности.
10.3 Забранени практики
Категорично се забранява:
Всяка форма на физическо наказание – удари, блъскане, дърпане, шамари и др.
Всяка форма на вербално или емоционално насилие – обиди, унижения, заплахи, подигравки.
Всякакъв вид сексуално поведение, жестове, коментари или контакт с дете.
Изолиране на дете като наказание, освен ако това не е необходимо за незабавната му безопасност и е в присъствието на друг възрастен.
Даване на лични подаръци или пари без предварително съгласуване с ръководството и родител/настойник.
Покана на дете в личния дом или превозно средство на служител/доброволец, освен при предварително одобрена и регламентирана от фондацията дейност.
Осъществяване на контакт с дете чрез лични социални профили, чат приложения или други неформални канали, извън официалните комуникационни платформи на фондацията.
10.4 Личен пример
Всеки представител на фондацията е длъжен да служи като положителен модел на поведение, демонстрирайки уважение, честност и отговорност.
Поведението трябва да насърчава добрите взаимоотношения между деца и възрастни, основани на доверие и сигурност.
11. Конфиденциалност и защита на личните данни
Фондация „Майко Мила“ се ангажира да защитава личната информация на всички деца, с които има пряк или непряк контакт, в съответствие с българското законодателство и Общия регламент за защита на данните (GDPR).
Настоящият раздел определя правилата и процедурите за събиране, съхраняване, обработване и споделяне на лични данни, включително снимки, видеозаписи и всякаква информация, позволяваща идентифициране на дете.
11.1 Основни принципи
Законосъобразност – всички действия по обработване на данни се извършват на правно основание, съгласно Закона за защита на личните данни и GDPR.
Прозрачност – родителите или настойниците се информират ясно и разбираемо за целите, обхвата и начина на обработка на личните данни на детето.
Минимализъм – събират се само данни, които са строго необходими за конкретната дейност.
Сигурност – предприемат се технически и организационни мерки за защита от неоторизиран достъп, загуба или злоупотреба.
Ограничен достъп – достъп до лични данни имат само упълномощени лица, които се нуждаят от тях за изпълнение на служебните си задължения.
11.2 Събиране на лични данни
Лични данни се събират само с информираното съгласие от родител или настойник, освен ако законът не предвижда друго (например при сигнал за насилие, когато данните се предоставят на компетентните органи).
Събирането на данни се осъществява само през родител или настойник, като преди това са писмено информирани за:
цел на обработката;
видове данни, които ще бъдат събирани;
срок на съхранение;
информация за правата на родителя/настойника и как могат да бъдат упражнени.
11.3 Съхранение и защита
Данните се съхраняват в защитени физически шкафове (за хартиени документи) или в защитени електронни системи с контрол на достъпа (за дигитални файлове).
Електронните данни се пазят на криптирани устройства или защитени облачни платформи, с достъп само за оторизирани лица.
Хартиени документи се съхраняват в заключени помещения, до които имат достъп само определени служители.
11.4 Споделяне на информация
Лични данни могат да се споделят само:
с държавни органи (полиция, ДСП, съд), когато това е необходимо за защита на детето или по силата на закона;
с партньорски организации, но само при наличие на изрично писмено съгласие и подписано споразумение за поверителност;
с медицински или образователни институции, когато това е необходимо за предоставяне на услуга или подкрепа.
11.5 Използване на изображения (снимки, видео)
Заснемане на родители с техните деца или само на децата се извършва само с предварително съгласие от родител/настойник, в което е посочено:
за какво ще се използва изображението;
къде ще бъде публикувано (уебсайт, социални мрежи, печатни материали и др.);
срок на използване.
Изображенията трябва да представят децата по уважителен и достоен начин, без да излагат тяхната безопасност или репутация на риск.
Не се публикуват изображения, съдържащи чувствителна информация (например здравословно състояние, местоживеене, училище), освен ако това е абсолютно необходимо и е дадено изрично съгласие.
11.6 Срокове за съхранение и унищожаване
Личните данни се съхраняват само за времето, необходимо за целта, за която са събрани.
След изтичане на този срок:
хартиените документи се унищожават чрез шредиране;
електронните файлове се изтриват по начин, който не позволява възстановяване.
11.7 Нарушения и инциденти с лични данни
При установяване на нарушение на сигурността на личните данни (например изтичане или неоторизиран достъп), лицето по закрила на детето и отговорникът по защита на личните данни трябва незабавно да бъдат уведомени.
При сериозни случаи, в рамките на 72 часа се уведомява и Комисията за защита на личните данни, както и засегнатите лица.
Провежда се вътрешно разследване и се предприемат мерки за предотвратяване на повторно нарушение.
12. Механизъм за подаване на сигнали и оплаквания
Фондация „Майко Мила“ поддържа ясен, достъпен и безопасен механизъм, чрез който деца, родители, служители, доброволци или външни лица могат да подадат сигнал или оплакване, свързано с безопасността, благосъстоянието или правата на дете.
Механизмът гарантира, че всяка подадена информация се разглежда своевременно, обективно и при спазване на конфиденциалността.
12.1 Кой може да подаде сигнал
Деца – лично или чрез свой представител.
Родители или настойници.
Служители, доброволци и партньори на фондацията.
Външни лица – свидетели или притежатели на информация за риск или нарушение.
12.2 Видове сигнали
Сигнали за риск или насилие над дете – физическо, психическо, сексуално насилие, пренебрегване, експлоатация.
Оплаквания от действия или бездействия на представители на фондацията, които противоречат на политиката.
Сигнали за неподходящо поведение на доброволци, служители или партньори.
Предложения и обратна връзка, свързани с подобряване на мерките за закрила на децата.
12.3 Начини за подаване на сигнал
Писмено – чрез специалния формуляр на фондацията, който може да бъде получен на място в офиса, на събития или изтеглен от официалния уебсайт.
Устно – лично пред лицето по закрила на детето или друг упълномощен представител.
По телефон – на официалния телефон на фондацията.
По електронна поща – на специално създаден адрес за сигнали, достъпен само за лицето по закрила.
Анонимно – чрез пощенска кутия за сигнали или чрез онлайн форма, която не изисква лични данни.
12.4 Задължителна информация в сигнала (ако е известна)
Име и данни за контакт на подателя (освен при анонимни сигнали).
Име и възраст на детето, за което се подава сигнал.
Подробно описание на ситуацията, включително дата, място и участници.
Действия, които вече са предприети (ако има такива).
Свидетели или други лица, които могат да предоставят информация.
12.5 Процес на обработка на сигнала
Етап 1: Приемане на сигнала
Лицето по закрила регистрира сигнала в Регистър на сигналите, като му присвоява уникален номер и дата.
При устен сигнал – попълва данните от името на подателя, за да се гарантира пълнотата на информацията.
Етап 2: Първоначална оценка
Оценява се спешността и естеството на ситуацията.
Ако има непосредствена опасност – преминава се към процедурата при спешен случай (описана в раздел 9).
Етап 3: Разследване / проверка /ако има достъп до допълнителна информация/
Лицето по закрила събира допълнителна информация от участници, свидетели или документи.
При нужда се включват външни експерти или институции.
Етап 4: Предприемане на мерки
Мерките могат да включват:
сигнализиране на Дирекция „Социално подпомагане“;
временно отстраняване на служител или доброволец от дейности с деца;
предоставяне на психологическа или медицинска помощ на детето.
Етап 5: Обратна връзка
Подателят на сигнала (ако е известен) получава информация за предприетите действия и резултатите, в рамките на законово допустимото.
Етап 6: Закриване на случая
Случаят се затваря официално в регистъра, като се отбелязват крайните действия и препоръките за бъдещи подобрения.
12.6 Защита на подателя на сигнал
Никое лице няма да бъде санкционирано или дискриминирано за подаване на добросъвестен сигнал, дори ако впоследствие той се окаже неоснователен.
Подателите имат право да останат анонимни.
Информацията, която може да идентифицира подателя, се пази конфиденциално и не се споделя извън процеса на разглеждане.
12.7 Мониторинг и подобряване на механизма
Лицето по закрила извършва годишен преглед на регистъра на сигналите, за да идентифицира повтарящи се проблеми и да предложи подобрения.
При нужда се актуализират формулярите и процедурите, за да се улесни подаването и обработката на сигнали.
13. Приложения
Приложение 1
Списък с контакти на институции за закрила на детето в България
Национална телефонна линия за деца
116 111 (безплатно, 24/7)
Държавна агенция за закрила на детето
тел.: 02 933 90 00, www.sacp.government.bg
Агенция за социално подпомагане
тел.: 02 81 89 555, asp.government.bg
МВР – Полиция
тел.: 112 (спешни случаи)
Прокуратура на Република България
www.prb.bg
Дирекции 'Социално подпомагане' по