Голямото коледно събитие на Mайко Мила и Оле Мале в Трите Трола

Идва Коледа и ние искаме да ви съберем, да ви нахраним с тънки мезета, да ви уморим от игри и забава и да ви понапием с малиново вино. Елате на забава с Майко Мила и направете добро!

Тъй като ние приемаме каузата ни „Търся втора работа“ съвсем сериозно, направихме невъзможното тя да се случи. Тя, разбира се, ще се случи само и единствено благодарение на вашата активност и желание да се включите в нея.

Поради спецификата на отглеждането на едно дете с уврждания, много майки са принудени да изоставят предишната си работа и да се насочат към друга професия, която може да се упражнява надомно. Уви, социалната ни политика не позволява на тези жени да се преквалифицират, не им дава възможност да се реализират в друго поле на изява, затова те започват да се справят сами, да учат занаят и да продават каквото са направили сами вкъщи.

Ние решихме да им помогнем в тази тежка задача, като им предоставим възможността и мястото да го правят, но имаме нужда и от вашата подкрепа. Затова организираме едно голямо и уютно коледно събитие, на което хем ще се забавляваме, хем ще направим добро. Ето за какво говорим€

Какво трябва да е едно голямо коледно събитие? Първо, трябва да е коледно, нали така? Да има елха, топки, гирлянди и лампички. Е, такова ще бъде и нашето събитие – светкащо, шарено и прекрасно.

След това, то трябва да е пълно с ядене и пиене. Такова ще бъде и нашето събитие. Ако дойдете, ще хапнете, ще пийнете и всичко ще бъде предоставено за вас напълно безплатно от щедрите компании-дарители, които са съпричастни към каузата „Търся си втора работа“ и искат да ви накарат да се почувствате превъзходно.

А какво е коледно парти без подаръци?

Едно кръгло нищо! Затова Майко Мила ще се погрижи цяла вечер напълно безплатно да се забавлявате със стотиците настолни игри в прекрасния клуб „Трите трола“, както и да участвате в куиз, който ние персонално ще водим и накрая победителите ще получат подаръци от нас и домакините ни.

И така! Заповядайте на 16 декември, петък, от 19 часа, в „Трите трола“ на улица „Чаталджа“ 24, където ще се забавляваме, ще си говорим, ще играем игри, ще пийнем, ще хапнем и ще направим добро на едни чудесни жени!

За всичко това трябва да си купите билет. Всяка стотинка от този билет ще бъде дарена на каузата за преквалификацията на майките на деца с увреждания, за да могат те да работят и да се издържат сами.

Ние не ви молим за милостиня, нито се опитваме да ви накараме да бъдете щедри заради коледните празници. Опитваме се да бъдем активни в полза на едни прекрасни майки, които имат едно-единствено желание – да работят втора работа, за да могат да вършат по-пълноценно първата – гледането на децата им.

Благодаря и ви очакваме! Ще ни бъде адски забавно!

Winter Bazaar и благородната му мисия

Идва Коледа и, логично, заедно с нея идват и коледните базари. Един от тях, обаче, е по-различен. По-различен с това, че е организиран съвсем спонтанно от три лудетини, всяка от които стои зад нещо страхотно с цялото си сърце и душа. Другото, заради което е по-различен, е фактът, че базарът в лицето на тези разкошни дами ще дари цялата си търговска печалба на социалната кауза на Майко Мила „Търся си втора работа“.

Да ви признаем, много се вълнуваме от този базар – там ще пием, ще танцуваме (наистина) и ще си бъде съвсем коледно, а успоредно с това ще раздаваме и дрешки!

Ето за какво говорим – WINtER : Bazaar, който ще се проведе на 10 ии 11 декември в betahaus Sofia, а ето и кои са организаторите му.

Теодора е млада пчеларка, която се занимава с пчеларство от 12 години и е заместник-председател на “Сдружение на жените пчелари“. „Започнах да гледам пчели от любов и много голям интерес към тях. Когато обичаш работата си, е факт, че нещата се получават. Зад гърба си имам 4 участия в конференции в Европарламента на тема здраве и опазване на пчелите, 4 късометражни филма (най-силния е Код 21), организирам фестивали на меда в цяла България, съорганизатор съм на международно изложение ApiBulgaria. Заедно със сдружение Щипка направихме кампанията  “На пчелите с любов“, защото пчелите са ВАЖНИ за живота на тази планета!! Участвам в базари, за да информирам хората лично какво представляват пчелните продукти и как да ги консумират, за да живеят по-здравословно.”

Вера се занимава с дизайн на порцелан от доста години, има собствено ателие в София и магазин за бутикови български автори в Созопол: „Това и завърших в Академията – специалност “Силикатни форми” Преди да завърша започнах работа – за мое щастие, в бранша и по специалността. Работя го от тогава, преди години в по-комерсиалната зона, след което просто като нещо, без което не мога и не се отказвам от него. Дотук стигнах по заобиколния път. Близо 10 години съм в тази среда. Понякога е било по-интензивно, понякога е имало своя спад. Сега съм щастлива, че го правя в темпо, подходящо за мен, а още по-щастлива съм, когато виждам, че хората харесват и оценяват труда ми.“

Оля заедно със съпруга си произвежда малиново вино. Обича да говори за вино и обича да говори по принцип. От 6 години се занимава с марката  Трастена и доколкото сме запознати, ходи на поне 2 базара всяка седмица. „Честно казано няма базар, на който да не са ни канили или да не сме се опитвали да се самопоканим. През годините видяхме доста добри идеи да се развиват, както и доста хора, които организираха събития без да имат идея какво правят. От известно време започнах да наблюдавам неприятната практика да се правят базари, за да се изкарат пари. С непосилни такси за търговците нещата се оскъпяват и стават непродаваеми, а хората се разочароват от марките, което се отразява на имиджа на самите артисти и производители. И то само, за да се изкара някой лев от наем на зала. Как един малък производител да издържи на базар, на който е задължен да продава всичко, което организаторът и неговите приятели си харесат, на 50% от цената? И каква цена да се определи за даден аксесоар, храна или напитка, когато организаторите на базара ти искат 20% от оборота, без да знаят какво е включено в този оборот?“

Така в един момент трите решават да си направят коледен базар, със специално внимание към участниците, съобразен с посетителите, където наистина да се потрудят и да популяризират каузи. Всички пари, които останат след плащане на наем, консумативи и реклама, ще бъдат дарени за кауза, която им е много на сърце. Различното ще е, че ще има жива музика от плочи и почти всеки от участниците ще даде по нещо, което сам е изработил и което ще се раздаде като награда в томбола. И всички ще се наливаме с малиново вино!

Базарът ще е с Live vynil selection от Dukyan Meloman / Дюкян Меломан, музикален магазин, грамофонни плочи, което означава, че повечето хора зад щандовете ще танцуват, някои от тях може и да напускат работното си място, за да правят хеликоптери и лунната походка.

На базара ще видите едни от най-най-най-любимите ви артисти, ще пийнете, ще хапнете, ще си поприказвате с Красимира и Елисавета, ще си купите нещо за подарък и ще можете да се държите толкова безразсъдно и глупаво, колкото си искате.

Освен това, възползвайте се , че Красимира и Елисавета са там и ще раздават детски дрешки, играчки, книжки и обувки. Тормозете ги тези жени! Накарайте ги да ви запознаят с Оля, нашата любима авторка, която също ще е там, питайте ги всяка небивалица, която ви хрумне, предизвиквайте ги да танцуват и да се излагат. А ако случайно не знаете какво друго да направите, винаги можете просто да им гледате децата, докато те се развяват с чаша вино в ръка.

Така че – елате! Ще ви очакваме! Цяла година чакаме да се появят няколко майки, с които да си пийнем по коледно и този момент настъпи.

На този базар ще можете да си купите и билети за благотворителното събитие на Майко Мила, свързано с кампанията ни „Търся си втора работа“. Повече за него ще научите съвсем скоро.

Дотогава – планирайте си следващия уикенд отсега, така че да се видим на WINtER : Bazaar!

Надежда Василева и нейната лична история

Всяка седмица ще представяме на страниците на нашия сайт една от майките, автори на предметите, които можете да закупите от сайта olemale.bg!

Днес ще ви представим Надежда Василева. Това е нейната лична история.

Родена съм преди 42 години в красивия, европейски град Русе. Имах интересно детство до 5-годишната си възраст, защото пътувахме – аз, мама, татко, на шлеп по река Дунав. Татко беше моряк, а по-късно – и старшина на шлеп в БРП /Българско речно плаване/. Когато си обграден през повечето време от вода и няма много възможности за игри с деца, тогава започваш от много малка да четеш, да рисуваш всичко, което виждаш около теб, да рецитираш стихове и играеш театър всяка вечер пред публика, да научаваш различни умения от колегите на татко и техните съпруги. Започнах да плета, уших първото си гобленче, а благодарение на един упорит чичко Киро се научих да казвам Р и не стигнах до логопед.

Пътувайки с шлепа, виждах уникални красоти покрай реката. За малко слизахме на брега, снабдявахме се с провизии и пак продължавахме. Набързо минавахме покрай красиви сгради, музеи, паметници, все нямаше време да се разгледа нещо. И сега, като затворя очи, имам спомени оттогава – от Будапеща и огромните Хали, от мостовете, Парламента, от двореца на Мария-Антоанета в Братислава, който се вижда от реката, от лебедите на кея на Регенсбург и красивото селце Дегендорф. Мечтая си един ден да имам възможност да пътувам и да видя с очите на осъзнат човек всички красиви градове и столици по течението на река Дунав.

След това започна периода на голямото учене – основно, средно-специално, висше и на многото кръжоци, курсове, спортове, танци. Всичко ми беше лесно и приятно, учех с удоволствие, радвах всички с отличните си оценки, имах изяви по сцени и стадиони. Не ме спираха или ограничаваха в избора на това с какво ще се занимавам, за което съм много благодарна. Нашите се разведоха, когато бях 4 клас, и тогава стана малко по-трудно, защото вече носех отговорност и за сестра си, но и това не беше проблем за мен – учех моите и нейните уроци и после ѝ ги разказвах, деляхме си задълженията вкъщи, защото мама работеше на три смени. Но нали беше женско царство, никоя от нас не се оплакваше. Имахме хубавите лета, когато ходехме на гости при бабите и дядовците си, летните лагери на море или планина. Супер си беше. Лятото преди да вляза в университета работих в магазинчето на наша съседка и със заплатата отидохме на първото самостоятелно море със сестра ми… като пиша за това сега и сърцето ми заби учестено … няма други такива уникални 10 дена. Еххх, сестричке мила!!

Учих и завърших с много добър успех Русенски Университет „Ангел Кънчев“, магистър съм по Приложно-програмно осигуряване. С една дума – програмист. Веднага след дипломирането започнах работа в Университета в Центъра за информационно и компютърно обслужване. Две години изпълнени с много учене и крадене на занаят, както се казва от най-добрите. Но заплатата беше много ниска и не стигаше за почти нищо. Затова през 2000 година се преместих в София и започнах работа в съвсем нова сфера за мен – кадастъра на столицата. Супер интересна и нова работа, в страхотен екип и много добър шеф. През 2004 год. той оцени труда ми, знанията ми, видя потенциал в мен и ми гласува доверие, като ме направи началник отдел. Бях доволна, обичам работата си, но искрено щастлива бях, когато няколко месеца по-късно разбрах, че съм бременна. Бях срещнала мъжа на живота си, очаквахме с любов и нетърпение детенцето си, сключихме брак, наехме нова квартира, всичко беше прекрасно. И си представяхме, че ще е така през целия ни живот. Но друго беше планирано за нас. На 24.05.2005 година родих нашето красиво момиченце Мария и приказката беше дотук.

Оказа се, че от първата си глътка въздух започна да прави епилептични пристъпи, нямаше сукателен рефлекс, търсеха причина за тежкото ѝ състояние, започнаха антибиотици, антиконвулсанти, приеха я в Педиатрията – 45 дни далече от мен, после 14 дни в Неврология, после 4 в Интензивен сектор, после 8 в Генетика и още безброй пъти в болницата. Всички лекари ни познаваха, обсъждаха на консилиуми детенцето и нищо. Мария и до ден днешен е без точна диагноза. Аз не знаех на кой свят съм, от мен се искаше много стриктно да водя дневници, в които описвах колко гърча и какъв вид гърч е направила, колко е продължил, какво е яла, колко пъти е повърнала, спала ли е, има ли обрив от лекарствата или не.

Имаше период, в който пиеше 7 вида лекарства, които трябваше да приема на три пъти през деня и да има интервал между приемите си. Представяте си как е минавал денят ми, нали???

Забравих за себе си, за мъжа ми, не вдигах телефона на никого, с никого не се виждах, освен с лекарите на Мария. Беше труден, много труден период от две години. Дойде време да се връщам на работа … да, ама как да стане това, в коя ясла ще вземат детето, как ще им се доверя, да я оставя ли изобщо на някого другиго, ще се справят ли с грижите за детето ми??? Обърнах се за помощ към психолог, работихме няколко месеца заедно и той ме посъветва да се върна на работа, за да мога да съхраня себе си, да бъде заето съзнанието ми с друго освен с мисли за най-лошото, което може да стане с детенцето ми, за да мога да ѝ се радвам, за да ѝ бъда полезна дълги години. Да търсим подходящо място и хора, на които да се доверим.

Тогава дойде свекърва ми да помага – да е жива и здрава, много ни помогна жената. Осем месеца беше при нас, а през това време ние търсехме Дневен център за деца със специални нужди. Извадихме уникален късмет, защото точно в този момент откриваха нов в ДМСГД “Св. Иван Рилски Чудотворец“ и търсеха дечица. Записахме я веднага. Мими свикна бързо, хареса персонала, обстановката, ние бяхме спокойни, че при нея винаги има медицинско лице и лекар. С нея работеха рехабилитатор и психолог. И така сутрин я водехме, следобед си я взимахме.

Цели осем години посещаваше този център, а последните три години успяхме да организираме за децата ни да има и изнесен клас от 6-то помощно училище и всеки ден с тях работеше педагог. Всичко беше добре за децата ни, за нас – родителите им, до това лято, когато директорката реши да го преструктурира и то да бъде само за деца от 1 до 7 години. Оказа се, че на нашите големи деца на по 11 години не им е  там мястото и – хоп – те си останаха вкъщи. И ние, родителите им – също.

Бог е милостив, той е знаел какво ще се случи и така нагласи нещата, че аз забременях и родих сина ни месеци преди този период. Сега съм с двете си дечица вкъщи. Ще имаме, живот и здраве, година и половина, за да намерим подходящ център за Мими и ясла за Богдан, за да мога аз да се върна на работа. Оххх, пак се отклоних много и пак пиша предимно за Мими, а не за мен. Но това е моят живот, аз съм на заден план, децата ми са на преден.

През тези интересни и трудни години аз не спирам да търся отговори за себе си, не спирам да се уча, развивам. Намирам начин да се радвам на малките неща и мисля, че това ме спасява да не полудея… Намерих начин да „изключвам“ поне за малко. Хобито ми са всички пипкави неща, които мога да правя с ръцете си – картички, албуми, кукли, играчки, гоблени, плетене, бижута, фигурки. Те са ми спасението. Бих искала да ходя на курсове, да се усъвършенствам, да правя нещата все по-професионално. Желанието ми е много, търпението в изобилие, прецизността също, а любовта, която влагам , е неизмерима.

Целият този текст, посветен на мен, писах три вечери във времето между къпането на децата, храненията им, приспиването… губих нишката на разказа, за което ви се извинявам. Надявам се да сте разбрали всичко за мен, което аз се опитах ви предам в тези редове.

Аз съм Надежда. Надежда за Мария и малкия Богдан.

Page 2 of 2 1 2