Оле Мале на гости на Британското посолство!

Днес имахме възможността да представим ОЛЕ МАЛЕ и МАЙКО МИЛА в посолството на Великобритания у нас British Embassy Sofia, пред нейно превъзходителство г-жа Ема Хопкинс (на снимката) и нейните колеги, в рамките на инициативата им Inspirational Speakers Programme.

Освен това каузата ни получи и дарение, направено от участниците в така наречения Sponsored walk (благотворително събитие на открито, чрез което се набират средства за определена кауза), организиран и проведен през август тази година.

Благодарим от сърце за поканата да разкажем какво правим в Оле Мале, кои са основните предизвикателства пред нас и да представим някои от най-хубавите ни декорации за предстоящата Коледа!????

Спечелихме ПРОМЯНАТА!

Един от най-големите успехи на Оле Мале е… победата в ПРОМЯНАТА – най-голямата социално-отговорна инициатива на Nova Broadcasting Group в партньорство с фондация Reach for Change Bulgaria!

Невероятно щастливи сме и дори мъничко не можем да повярваме, че снощи, на специална церемония, нашият прекрасен проект – ОлеМале, бе обявен за победител в тазгодишния сезон на състезанието на социално предприемачество.

Надпреварата беше наистина тежка и оспорвана, а целият процес отне няколко месеца – от началното пресяване на проектите, които се включиха в обученията,  през последващите етапи на оценка и накрая – до финалната борба пред жури, съставено както от деца, така и от възрастни.

Благодарим от сърце на всички, гласували за ОлеМале и за най-смелите жени в България – майките на деца с увреждания!

 

 

 

 

Страхотна коледна кампания на ОлеМале!

Коледната кампания на Оле Мале през 2017 мина изключително бурно, доста трудоемко и уморително, но и изключително удовлетворяващо. Коледните играчки и декорации, произведени от майките на деца с увреждания, бяха изложени и продавани на няколко базара в София, както и в чужбина!

Успяхме да стигнем чак до Лондон, където в българското училище в Баркинг бе организиран коледен базар, на който присъства… лично принц Кирил!

Красивите продукти, произведени от майките на деца с увреждания, се продаваха и във Виена, както и в Милано, а в София се представихме на страхотния Немски коледен базар в Градската градина, който успяхме да осъществим и с изключителната подкрепа на доброволците от Ingram!

Благодарим на всички, взели участие по един или друг начин в нашата кампания! Ще се видим отново следващата Коледа!

 

От какво се нуждаят най-много децата? От здрава майка!

„От какво се нуждае едно дете?“. Често чуван въпрос, нали?

Едно дете се нуждае от майка – от някой, който да се грижи за него. От някой, който да го обича.

Когато се роди дете с тежко увреждане, в 99% от случаите до него остава майка му. Тя се сбогува с предишния си живот – такъв, какъвто го е познавала, а често се разделя и с професията си, и се отдава изцяло на грижите за детето.

В значителна част от случаите, бащата напуска семейството, неспособен да поеме бремето, и оставя майката да бъде единственият родител.

Ето затова Българска асоциация на застрахователните брокери, съвместно с Фондация „Майко Мила“, решиха да обединят усилия и да стартират кампания за извършване на медицински прегледи на майки на деца с увреждания с цел предотвратяване на тежки заболявания, които могат да отнемат възможността на тези родители да се грижат за децата си.

Реализирането на прегледите ще започне през януари 2018 година, а дългосрочните планове са кампанията да се превърне постоянна инициатива, която да помогне на родителите на деца с увреждания да останат здрави и до децата си.

С тази кауза БАЗБ и Фондация „Майко Мила“ си поставят цел да подкрепят родителите на деца с увреждания и заедно проведат първата по рода си мащабна акция по профилактика на здравето на родители, които обгрижват деца със специални нужди.

Българската Асоциацията на застрахователните брокери – БАЗБ осигурява изцяло средствата, необходими за извършването на медицинските прегледи.

Вярваме, че популярната мисъл „Първо помогни на себе си, за да можеш да помогнеш на другите“ не е случайна. Всяко нещо, от което ние страдаме, се отразява и върху тези, които обичаме.

Затова нека се грижим за собственото си здраве, за да можем да дадем всичко от себе си и в грижите за децата ни.

Ако желаете да подкрепите тази благородна кауза, свържете се с Майко Мила! или БАЗБ, или дарете средства за следващата кампания, която планираме да стартира след края на февруари 2018.

Набирането на средства ще продължи от 27.11.2017 г. до 31.01.2018 година, а данните са следните:

Дарителска набирателна сметка:
Българска Асоциация на Застрахователните Брокери (БАЗБ)
Българо-американска кредитна банка
БАНКОВ КОД: BGUSBGSF
IBAN   BG 87BGUS91607005256300

Градовете, в които ще се проведат прегледите, са: Бургас, Варна, Видин, Враца, Горна Оряховица, Добрич, Карлово, Нова Загора, Пазарджик, Панагюрище, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Севлиево, Силистра, Сливен, София, Нова Загора, Стара Загора, Харманли, Шумен и Ямбол.

Оле Мале е във Виена!

Красивите коледни играчки, произведени от майките на ОлеМале, стигнаха чак до Виена, където Елисавета ги представи в рамките на Информационния ден за българите в Австрия BGinfotag!

Как премина събитието, ще разберете лично от нея!

„И аз съм жена като всички останали – имам мечти и искам да работя“

След историята на Диана Димитрова, ви представяме още една силна личност, достойна за уважение. Красимира, която освен майка, иска да бъде и обикновена жена, имаща нужда както от най-простите и малки неща, като например лично време, така и от възможност да бъде полезна за себе си и обществото.

Казвам се Красимира Кирилова. Разведена, с две деца. Завършила съм гимназия с профил изобразително изкуство и впоследствие – висше икономическо образование. Въпреки огромното ми желание, начинът, по който се стече животът ми, не позволи реализация в нито една от тези две области. С раждането на сина ми Симеон, който е с увреждане, всичко се сведе до грижи и отглеждането му.

Имам две прекрасни деца. Симеон на 19 години и Цвета – на 9. Симеон е със 100% инвалидност – прекрасен, усмихнат младеж, който въпреки тежестта на уврежданията си, всеки ден учи мен и сестра си на онези малки неща, позабравени от всички – като да обичаш, да се бориш, да се радваш и да си щастлив с малкото, което животъта ти е дал . A Цветка е една лъчезарна третокласничка.

Основният проблем, който утежнява живота ми, а и на всички в подобна ситуация, е невъзможността да се докажем, че освен майки сме и способни, активни жени, желаещи да бъдем полезни както на себе си, така и на обществото, като правейки това, на което сме способни, за което сме учили. Липсата на реализация, на избор, е същинският проблем.

Обичам всичко това, което ми липсва – да отида на кафе с приятелки, на театър, на кино, на екскурзия, да се забавлявам, все неща, за които трябва да имаш възможност и най-вече лично време.

Аз съм творческа личност. Обичам и мога да създавам предмети, които да радват и внасят красота в домовете и живота на хората. Друга моя страст е рисуването. Изключително съм удовлетворена, защото за първи път от раждането на сина ми някой гледа на мен като на човек, способен да създава и твори.

Оле Мале ми даде това, което мнозина смятат за даденост, а именно възможност да работя, хората да оценяват това, което правя, и да има реализация на труда ми.

Не искам непрекъснато хората да мислят за мен като майка на дете с увреждане.

Аз съм жена като всички останали – имам потребности, желания и мечти. Искам да се знае, че имаме нужда, желаем и можем да работим, стига да ни се даде тази възможност.

ОлеМале отлита за Виена!

Преди година, когато започнахме да градим каузата си Оле Мале, изобщо не предполагахме колко много хора ще ни помогнат и че каузата ни, още ненавършила година, ще излезе извън границите на България и ще пропътува километри до Виена, за да бъде подкрепена от българите в Австрия.

Да, от Оле Мале сме поканени в австрийската столица, за да занесем фантастичните неща, изработени от майки на деца с увреждания, и да създадем коледно настроение още в средата на ноември.

Безкрайно благодарни сме за отправената покана и бързо-бързо ще изпратим Елисавета да долети в града на най-известната филхармония в света, за да им покаже как се ядат кроасани.

Тя, на свой ред, също ви кани да дойдете да се запознаете, да си вземете прекрасна коледна украса, да допринесете за кампанията ни и да ни подадете ръка.

Ето и малко информация за събитието, което е не по-малко полезно от каузата ни и касае всички българи във Австрия.

Best Friends Е.U. и българските медии в Австрия, със съдействието на Посолство на Република България в Република Австрия, организират Информационен ден за българите във Виена и Австрия.

Събитието ще се състои на 11 ноември 2017 година (събота) от 10:00 часа до 17:00 часа в Постоянното представителство на Република България към ООН, ОССЕ и международните организации (Rechte Winzeile 13, 1040).

Събитието е организирано в помощ на българската общност във Виена и Австрия и има за цел да свърже тези, които още не са свикнали с живота си в Австрия и нямат опит, с тези, които вече се чувстват в свои води.

Целта е повишаване информираността на участниците по важни теми и въпроси, свързани с пребиваването и живота в Австрия, запознаването им с богатото разнообразие на услугите и продукти, предлагани от участващите в събитието фирми и организации, както и създаване на неформални и бизнес контакти.

Заповядайте и вие, за да създадете неформален бизнес контакт с Елисавета и ѝ донесете вурст, за да я подкрепите емоционално.

ОЛЕ МАЛЕ ВИ ОЧАКВА!

Диана – майката, която живее пълноценно, защото работи

Диана с двете си деца.

Днес ви представяме Диана Димитрова от Варна. Тя е една от майките в Оле Мале, а това е нейната лична история, която прекрасно илюстрира борбата, която майките на деца с увреждания в България водят.

Казвам се Диана Димитрова и съм на 43 години. Родена съм в малко градче до Варна, Вълчи дол. Учила съм в ТУ-Варна.

Синът ми, който е с увреждане, се роди, когато бях на 24 години. Тъкмо се дипломирах.

Тогава станах „Майката на Живко „, така ни наричаха по болниците.

Последваха десет доста тежки години, когато лежахме по различни лечебни заведения, докато нещата се стабилизират и овладеем заболяването. В края на този период с баща му се разведохме.

За щастие, успях да срещна мъж, който прие детето ми, в момента сме заедно и имаме още един син на 6 години.

Живко е с множество увреждания – хидроцефалия, епилепсия и умерена умствена изостаналост. Вече е на 19 години, но завинаги си остана едно голямо, добро дете. Другият ми син Димитър е умен и любопитен към света щурчо.

Отглеждането на дете с увреждане в България е доста сложна задача. Голям проблем е, че няма адекватна грижа за детето, така че родителят (майката) да продължи да живее що-годе нормално.

Имайки дете с увреждания, ти трябва да забравиш за себе си, за реализация в професията, за среща с приятели, ходене на кино, екскурзии и други такива нормални, човешки неща.

Бумащината за получаване на каквато и да е помощ от държавата е убийствена. Уморява.

Когато децата станат на 18 години, помощта секва и майката и „детето“ остават с мизерна пенсия. Изобщо не може да се говори за каквато и да е реализация на човека с увреждане. Оставате двамата, затворени вкъщи да мизерствате, страшно е.

Оле Мале е шанс. Освен финансовата помощ, оценката на хората за труда ни носи невероятно удоволствие. Разбираш, че освен майка и болногледачка, ставаш за нещо друго.

Обичам да плета, да изработвам мартеници. Работата е и арт-терапия за мен. Обичам да пътувам, макар да нямам много възможност за това. Обичам да се събирам с приятелки по женски, да чета, да творя.

Общественото мнение бавно се променя с годините, но общото схващане е, че сме едни нещастни, измъчени и бедни хора. Всъщност на мен увреждането на Живко не ми пречи – аз обичам детето си – такова, каквото е.

Пречи ми отношението на държавата и липсата на адекватна грижа.

Мария и нейната нова количка: История за малко добрина и много радост

Понякога е нужно нещо съвсем просто, за да може животът ни да стане по-лесен и щастлив. Подкрепа, жест, помощ в трудна ситуация или… нов инвалиден стол.

Трудно е да си представиш, че една нова инвалидна количка може да донесе толкова щастие и радост за едно дете и неговата майка. Когато житейските ни проблемите не включват тежки физически увреждания, няма как да знаем колко усилия и воля са необходими на една жена да гледа дъщеря си и да ѝ осигурява що-годе нормален и пълноценен живот, който за останалите хора е даденост.

Да излезеш на разходка, да се придвижваш с лекота, да се виждаш и общуваш с хора, да избираш къде и как да ходиш, за да ти е удобно и приятно – за повечето от нас това е съвършено естествено, лесно и почти безплатно.

Мария и майка ѝ Антоанета.

За Антоанета Василева и дъщеря ѝ Мария обаче финансовото изражение на това удобство е напълно непосилно. Защото Мария е дете с увреждане, а цената на инвалидната количка, необходима ѝ, за да се чувства тя удобно и приятно навън, както ние се чувстваме в удобни обувки, е толкова висока, че за семейството тази количка доскоро беше само мечта.

За щастие, както казахме в началото, радостта е най-голяма, когато в труден момент се появи неочаквана помощ. В случая на Антоанета помощта дойде от Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), които взеха присърце проблема на Мими и нейната майка и осигуриха средства за незабавно закупуване на инвалидна количка Рейсър +, размер 4.

Така желанието на БАЗБ да бъдат социално отговорни и да направят нещо добро за човек в нужда намери най-добрия получател – малката Мими и майка ѝ Антоанета.

Сами можете да видите от снимките колко радост донесе това на детето и неговата майка – сега излизането навън и разходките за Мими ще са много по-пълноценни и приятни, а майка ѝ ще е спокойна, че детето ѝ се чувства комфортно – нещо, което всяка от нас иска за детето си.

Благодарим от сърце на БАЗБ за светкавичната реакция и за това, че се обединиха и дариха удобство, комфорт и сигурност на едно дете с увреждания, и радост за една майка, която се грижи по 24 часа в денонощието за детето си.

Ние, от Оле Мале, вярваме, че емпатията, разбирането и добротата към хората в нужда са в основата на всяко развито общество, каквито са и добрите практики от страна на социално отговорните бизнеси.

Убедени сме, че подобни случаи на подаване на ръка ще зачестяват, а ние само можем да се радваме, че участваме в популяризирането на такива каузи и техните решения.

Благодарим от сърце на всички хора в БАЗБ и пожелаваме на Мими и майка ѝ Антоанета много и приятни поводи за разходи и излизане навън!

Как се събират десет хиляди лева за по-малко от месец!

Почти месец, след като стартирахме социалната кампания „Търся втора работа“, и сайта OleMale.bg, в който майки на деца с увреждания продават свои творения, имаме да ви съобщим няколко чудесни новини!

Кампанията се разви мълниеносно и изключително успешно – за това свидетелстват както продажбите – някои от майките признаха, че са продали всичките си продукти, че и отгоре. Имаме обаче и друг, много точен измерител за успеха на инициативата и това са събраните от дарения средства, които възлизат на точно 10 113.20 лева!

Да, правилно сте прочели – десет хиляди сто и тринадесет лева и двайсет стотинки!

Това са пари, които, вие, прекрасни хора, сте изпратили като дарение в обявената банкова сметка – 6,346. 20 лева, или сте вложили в билети за коледния ни купон в Трите трола, а после, на място там – и в кутията на ОлеМале – 1930 лева, или пък сте ги дарили по време на Winter Bazaar! – 315 лева. В тази сума се включва и официалното дарение от трите организаторки на базара, които допринесоха за каузата ни с 1300 лева, както и дарението от Ива от Iva’s Creations на стойност 222 лева .

А сега ще ви кажем и какво предстои да направим с тази сума.

Като начало, призоваваме всички майки на деца с увреждания, които биха желали да се запишат и посещават курс за преквалификация (в каквато и да е област – от селско стопанство до фотография и шивашки умения) да се свържат с нас на имейл olemalebg@gmail.com, за да проведем събеседване и да преценим как да помогнем.

Друга част от парите ще бъдат използвани за закупуване на материали за изработване на продукти от майките, които вече познавате от OleMale.bg. Предстоят още хубави поводи и празници (Св. Валентин, Баба Марта, Великден), а личните празници са по всяко време на годината.

В момента изготвяме стриктен план за това коя от майките какво и в какви количества ще изработи, така че да сме наясно и какви средства ще вложим за закупуване на материали. Когато това стане, ще ви информираме отново, този път и нагледно – със снимки, къде и за какво разходваме стредствата, събрани от вас!

Работим и по оптимизирането на сайта, така че да добавим нови и полезни функционалности – например, опция за публикуване на обяви за търсене и предлагане на работа, подходяща за специфичния график на майка на дете с увреждане.

Междувременно – не забравяйте да посещавате сайта Olemale.bg – там все така е пълно с красиви неща, които може да зарадват детето ви, някой ваш близък или приятел, или пък да украсят дома ви. Празници, както знаем, винаги има, а понякога дори не са ни и нужни, за да си доставим малко удоволствие.

Благодарим ви, че продължавате да подкрепяте кампанията „Търся си втора работа“!

„Търся втора работа“ – социална кампания в подкрепа на майки на деца с увреждания

Вие вече ни познавате. Ние сме Майко Мила – онези две кукувици, наречени Красимира и Елисавета, които се стремят да ви забавляват, да ви развличат, да ви натъжават и изобщо – да ви накарат да реагирате. Понякога със смях, понякога с яд и дори понякога известна доза нехаресване.

Сега ще се опитаме отново да ви накараме да реагирате и да се включите активно в нашата кампания “Търся втора работа”.

Но всяко нещо по реда си. Нека първо ви разкажем за нея.

Когато се заговори за проблемите около децата с увреждания, тяхната лична история е в центъра на всеки разговор – в Майко Мила сме публикували два изключителни текста по темата – Един протест, който трябва да чуете. Едно място, на което трябва да бъдете., както и Дете със Синдром на Даун? Не е това, което си мислите!

Но до всяко дете и неговата индивидуална съдба стои един човек, който неотклонно бди над него с огромни дози любов, търпение и самоотрицание. Човек, загърбил професионалните си амбиции, личната си свобода и предишния си живот в името на добруването на детето.

Неговата майка.

Всички тези жени – майки на деца с увреждания – заслужават вниманието ви поради ред причини. И нито една от тях не е, че търсят състаданието ви или милостинята ви.

Те искат да осигурят на детето си и на себе си достоен живот, който да не се различава от вашия – свобода на придвижване, умерена финансова сигурност, спокойствие, развитие на личността, успехи в професионален план, мигове на щастие, прекарани с децата.

Но реалността е друга.

Ние, майките на здрави деца, трудно можем да си представим какво емоционалното предизвикателство стои пред майките на деца с увреждане.

Ние, които треперим по цял ден дали детето ни няма да бръкне в контакта или да глътне някоя стотинка, не знаем нищо за живота на жените, които всекидневно спасяват живота на детето си.

Ние, които завистливо наблюдаваме дали съседчето няма да проговори месец преди нашето собствено дете, не знаем какво е да си наясно, че детето ти никога няма да проговори или ще говори толкова малко, че само ти, неговата майка, ще го разбираш.

Уви, нищо не спира до тук. Положението, в което живеят тези майки, не представлява единствено тежестта на вътрешната им борба. Изпитанията им едва сега започват.

Да кажем, че държавата не помага, ще е невярно. Тя пречи, озлобява, смазва, потиска и обезверява.

Но ние, от Майко Мила, вярваме, че ако си помагаме един на друг, ще можем да живеем достойно без всекидневно да се изправяме срещу гибелните механизми на администрацията.

Затова се замислихме – какво е това, което една майка много би искала да има? Разбира се, че независимост. Разбира се, че свобода. Да избира, да почива, да си направи подарък и… да работи.

Уви, когато си майка на дете с увреждане, ти се отказваш от много неща, но не и от стремежа да бъдеш свободен.

Този стремеж искаме да насърчим. Стремежа да научиш друга професия, която да започнеш да упражняваш, защото предишната вече не можеш. Да научиш нещо ново, да направиш нещо ново. Да бъдеш своя нов, по-добър и по-смел „аз“.

Ето на това е посветена нашата кампания „Търся втора работа“. На жените, искащи единствено шанс да работя друга работа, която могат да съобразят със специфичния си план-график за деня.

Затова създадохме сайта „ОлеМале!“вложихме сърцата си в него и цялата кампания, труда си и труда на десетки други хора.

Това е сайт, от който можете да си купите предмет или дреха, изработени от майка на дете с увреждание. При покупката стойността на продукта отива директно при майката – вие заплащате както стойността му, така и доставката.

Така вие насърчавате свободната инициатива, помагате на тези жени да работят и се сдобивате с нещо прекрасно, изработено от най-добрите и мили ръце на света.

Или можете да дарите пари, които ще бъдат разпределени от нас за курсове за професионална преквалификация на някоя майка, или пък ще закупим материали, с които да помогнем на майките да изработват своите произведения.

Затова, ще се радваме, ако дойдете на сайта или Facebook страницата на ОлеМале!, възкликнете „Оле мале, какви страхотни неща правят тези майки!!“, а после купите подарък на някой свой близък или приятел.

Ние пък през това време ще разкажем на кого трябва да благодарим – това е впечатляващ брой хора, които жертваха време и усилия да ни помогнат.

Започваме с нашите спонсори “Ангелите на Korres и Fisher-Price, които помогнаха кампанията въобще да се състои. След това – на агенция Noble Graphics, които направиха рекламния клип към кампанията с помощта на страхотния Стефан Иванов– забележителен артист в сферата на дизайна.

Благодарим още на студио Бръмбар, на актрисата от Народния театър Теодора Духовникова, както и на композитора Виктор Стоянов.

На всички вас и на всички други, въвлечени в процеса на създаване и реализиране на тази кампания – благодарим ви от сърце!

 

Голямото коледно събитие на Mайко Мила и Оле Мале в Трите Трола

Идва Коледа и ние искаме да ви съберем, да ви нахраним с тънки мезета, да ви уморим от игри и забава и да ви понапием с малиново вино. Елате на забава с Майко Мила и направете добро!

Тъй като ние приемаме каузата ни „Търся втора работа“ съвсем сериозно, направихме невъзможното тя да се случи. Тя, разбира се, ще се случи само и единствено благодарение на вашата активност и желание да се включите в нея.

Поради спецификата на отглеждането на едно дете с уврждания, много майки са принудени да изоставят предишната си работа и да се насочат към друга професия, която може да се упражнява надомно. Уви, социалната ни политика не позволява на тези жени да се преквалифицират, не им дава възможност да се реализират в друго поле на изява, затова те започват да се справят сами, да учат занаят и да продават каквото са направили сами вкъщи.

Ние решихме да им помогнем в тази тежка задача, като им предоставим възможността и мястото да го правят, но имаме нужда и от вашата подкрепа. Затова организираме едно голямо и уютно коледно събитие, на което хем ще се забавляваме, хем ще направим добро. Ето за какво говорим€

Какво трябва да е едно голямо коледно събитие? Първо, трябва да е коледно, нали така? Да има елха, топки, гирлянди и лампички. Е, такова ще бъде и нашето събитие – светкащо, шарено и прекрасно.

След това, то трябва да е пълно с ядене и пиене. Такова ще бъде и нашето събитие. Ако дойдете, ще хапнете, ще пийнете и всичко ще бъде предоставено за вас напълно безплатно от щедрите компании-дарители, които са съпричастни към каузата „Търся си втора работа“ и искат да ви накарат да се почувствате превъзходно.

А какво е коледно парти без подаръци?

Едно кръгло нищо! Затова Майко Мила ще се погрижи цяла вечер напълно безплатно да се забавлявате със стотиците настолни игри в прекрасния клуб „Трите трола“, както и да участвате в куиз, който ние персонално ще водим и накрая победителите ще получат подаръци от нас и домакините ни.

И така! Заповядайте на 16 декември, петък, от 19 часа, в „Трите трола“ на улица „Чаталджа“ 24, където ще се забавляваме, ще си говорим, ще играем игри, ще пийнем, ще хапнем и ще направим добро на едни чудесни жени!

За всичко това трябва да си купите билет. Всяка стотинка от този билет ще бъде дарена на каузата за преквалификацията на майките на деца с увреждания, за да могат те да работят и да се издържат сами.

Ние не ви молим за милостиня, нито се опитваме да ви накараме да бъдете щедри заради коледните празници. Опитваме се да бъдем активни в полза на едни прекрасни майки, които имат едно-единствено желание – да работят втора работа, за да могат да вършат по-пълноценно първата – гледането на децата им.

Благодаря и ви очакваме! Ще ни бъде адски забавно!

Winter Bazaar и благородната му мисия

Идва Коледа и, логично, заедно с нея идват и коледните базари. Един от тях, обаче, е по-различен. По-различен с това, че е организиран съвсем спонтанно от три лудетини, всяка от които стои зад нещо страхотно с цялото си сърце и душа. Другото, заради което е по-различен, е фактът, че базарът в лицето на тези разкошни дами ще дари цялата си търговска печалба на социалната кауза на Майко Мила „Търся си втора работа“.

Да ви признаем, много се вълнуваме от този базар – там ще пием, ще танцуваме (наистина) и ще си бъде съвсем коледно, а успоредно с това ще раздаваме и дрешки!

Ето за какво говорим – WINtER : Bazaar, който ще се проведе на 10 ии 11 декември в betahaus Sofia, а ето и кои са организаторите му.

Теодора е млада пчеларка, която се занимава с пчеларство от 12 години и е заместник-председател на “Сдружение на жените пчелари“. „Започнах да гледам пчели от любов и много голям интерес към тях. Когато обичаш работата си, е факт, че нещата се получават. Зад гърба си имам 4 участия в конференции в Европарламента на тема здраве и опазване на пчелите, 4 късометражни филма (най-силния е Код 21), организирам фестивали на меда в цяла България, съорганизатор съм на международно изложение ApiBulgaria. Заедно със сдружение Щипка направихме кампанията  “На пчелите с любов“, защото пчелите са ВАЖНИ за живота на тази планета!! Участвам в базари, за да информирам хората лично какво представляват пчелните продукти и как да ги консумират, за да живеят по-здравословно.”

Вера се занимава с дизайн на порцелан от доста години, има собствено ателие в София и магазин за бутикови български автори в Созопол: „Това и завърших в Академията – специалност “Силикатни форми” Преди да завърша започнах работа – за мое щастие, в бранша и по специалността. Работя го от тогава, преди години в по-комерсиалната зона, след което просто като нещо, без което не мога и не се отказвам от него. Дотук стигнах по заобиколния път. Близо 10 години съм в тази среда. Понякога е било по-интензивно, понякога е имало своя спад. Сега съм щастлива, че го правя в темпо, подходящо за мен, а още по-щастлива съм, когато виждам, че хората харесват и оценяват труда ми.“

Оля заедно със съпруга си произвежда малиново вино. Обича да говори за вино и обича да говори по принцип. От 6 години се занимава с марката  Трастена и доколкото сме запознати, ходи на поне 2 базара всяка седмица. „Честно казано няма базар, на който да не са ни канили или да не сме се опитвали да се самопоканим. През годините видяхме доста добри идеи да се развиват, както и доста хора, които организираха събития без да имат идея какво правят. От известно време започнах да наблюдавам неприятната практика да се правят базари, за да се изкарат пари. С непосилни такси за търговците нещата се оскъпяват и стават непродаваеми, а хората се разочароват от марките, което се отразява на имиджа на самите артисти и производители. И то само, за да се изкара някой лев от наем на зала. Как един малък производител да издържи на базар, на който е задължен да продава всичко, което организаторът и неговите приятели си харесат, на 50% от цената? И каква цена да се определи за даден аксесоар, храна или напитка, когато организаторите на базара ти искат 20% от оборота, без да знаят какво е включено в този оборот?“

Така в един момент трите решават да си направят коледен базар, със специално внимание към участниците, съобразен с посетителите, където наистина да се потрудят и да популяризират каузи. Всички пари, които останат след плащане на наем, консумативи и реклама, ще бъдат дарени за кауза, която им е много на сърце. Различното ще е, че ще има жива музика от плочи и почти всеки от участниците ще даде по нещо, което сам е изработил и което ще се раздаде като награда в томбола. И всички ще се наливаме с малиново вино!

Базарът ще е с Live vynil selection от Dukyan Meloman / Дюкян Меломан, музикален магазин, грамофонни плочи, което означава, че повечето хора зад щандовете ще танцуват, някои от тях може и да напускат работното си място, за да правят хеликоптери и лунната походка.

На базара ще видите едни от най-най-най-любимите ви артисти, ще пийнете, ще хапнете, ще си поприказвате с Красимира и Елисавета, ще си купите нещо за подарък и ще можете да се държите толкова безразсъдно и глупаво, колкото си искате.

Освен това, възползвайте се , че Красимира и Елисавета са там и ще раздават детски дрешки, играчки, книжки и обувки. Тормозете ги тези жени! Накарайте ги да ви запознаят с Оля, нашата любима авторка, която също ще е там, питайте ги всяка небивалица, която ви хрумне, предизвиквайте ги да танцуват и да се излагат. А ако случайно не знаете какво друго да направите, винаги можете просто да им гледате децата, докато те се развяват с чаша вино в ръка.

Така че – елате! Ще ви очакваме! Цяла година чакаме да се появят няколко майки, с които да си пийнем по коледно и този момент настъпи.

На този базар ще можете да си купите и билети за благотворителното събитие на Майко Мила, свързано с кампанията ни „Търся си втора работа“. Повече за него ще научите съвсем скоро.

Дотогава – планирайте си следващия уикенд отсега, така че да се видим на WINtER : Bazaar!

Надежда Василева и нейната лична история

Всяка седмица ще представяме на страниците на нашия сайт една от майките, автори на предметите, които можете да закупите от сайта olemale.bg!

Днес ще ви представим Надежда Василева. Това е нейната лична история.

Родена съм преди 42 години в красивия, европейски град Русе. Имах интересно детство до 5-годишната си възраст, защото пътувахме – аз, мама, татко, на шлеп по река Дунав. Татко беше моряк, а по-късно – и старшина на шлеп в БРП /Българско речно плаване/. Когато си обграден през повечето време от вода и няма много възможности за игри с деца, тогава започваш от много малка да четеш, да рисуваш всичко, което виждаш около теб, да рецитираш стихове и играеш театър всяка вечер пред публика, да научаваш различни умения от колегите на татко и техните съпруги. Започнах да плета, уших първото си гобленче, а благодарение на един упорит чичко Киро се научих да казвам Р и не стигнах до логопед.

Пътувайки с шлепа, виждах уникални красоти покрай реката. За малко слизахме на брега, снабдявахме се с провизии и пак продължавахме. Набързо минавахме покрай красиви сгради, музеи, паметници, все нямаше време да се разгледа нещо. И сега, като затворя очи, имам спомени оттогава – от Будапеща и огромните Хали, от мостовете, Парламента, от двореца на Мария-Антоанета в Братислава, който се вижда от реката, от лебедите на кея на Регенсбург и красивото селце Дегендорф. Мечтая си един ден да имам възможност да пътувам и да видя с очите на осъзнат човек всички красиви градове и столици по течението на река Дунав.

След това започна периода на голямото учене – основно, средно-специално, висше и на многото кръжоци, курсове, спортове, танци. Всичко ми беше лесно и приятно, учех с удоволствие, радвах всички с отличните си оценки, имах изяви по сцени и стадиони. Не ме спираха или ограничаваха в избора на това с какво ще се занимавам, за което съм много благодарна. Нашите се разведоха, когато бях 4 клас, и тогава стана малко по-трудно, защото вече носех отговорност и за сестра си, но и това не беше проблем за мен – учех моите и нейните уроци и после ѝ ги разказвах, деляхме си задълженията вкъщи, защото мама работеше на три смени. Но нали беше женско царство, никоя от нас не се оплакваше. Имахме хубавите лета, когато ходехме на гости при бабите и дядовците си, летните лагери на море или планина. Супер си беше. Лятото преди да вляза в университета работих в магазинчето на наша съседка и със заплатата отидохме на първото самостоятелно море със сестра ми… като пиша за това сега и сърцето ми заби учестено … няма други такива уникални 10 дена. Еххх, сестричке мила!!

Учих и завърших с много добър успех Русенски Университет „Ангел Кънчев“, магистър съм по Приложно-програмно осигуряване. С една дума – програмист. Веднага след дипломирането започнах работа в Университета в Центъра за информационно и компютърно обслужване. Две години изпълнени с много учене и крадене на занаят, както се казва от най-добрите. Но заплатата беше много ниска и не стигаше за почти нищо. Затова през 2000 година се преместих в София и започнах работа в съвсем нова сфера за мен – кадастъра на столицата. Супер интересна и нова работа, в страхотен екип и много добър шеф. През 2004 год. той оцени труда ми, знанията ми, видя потенциал в мен и ми гласува доверие, като ме направи началник отдел. Бях доволна, обичам работата си, но искрено щастлива бях, когато няколко месеца по-късно разбрах, че съм бременна. Бях срещнала мъжа на живота си, очаквахме с любов и нетърпение детенцето си, сключихме брак, наехме нова квартира, всичко беше прекрасно. И си представяхме, че ще е така през целия ни живот. Но друго беше планирано за нас. На 24.05.2005 година родих нашето красиво момиченце Мария и приказката беше дотук.

Оказа се, че от първата си глътка въздух започна да прави епилептични пристъпи, нямаше сукателен рефлекс, търсеха причина за тежкото ѝ състояние, започнаха антибиотици, антиконвулсанти, приеха я в Педиатрията – 45 дни далече от мен, после 14 дни в Неврология, после 4 в Интензивен сектор, после 8 в Генетика и още безброй пъти в болницата. Всички лекари ни познаваха, обсъждаха на консилиуми детенцето и нищо. Мария и до ден днешен е без точна диагноза. Аз не знаех на кой свят съм, от мен се искаше много стриктно да водя дневници, в които описвах колко гърча и какъв вид гърч е направила, колко е продължил, какво е яла, колко пъти е повърнала, спала ли е, има ли обрив от лекарствата или не.

Имаше период, в който пиеше 7 вида лекарства, които трябваше да приема на три пъти през деня и да има интервал между приемите си. Представяте си как е минавал денят ми, нали???

Забравих за себе си, за мъжа ми, не вдигах телефона на никого, с никого не се виждах, освен с лекарите на Мария. Беше труден, много труден период от две години. Дойде време да се връщам на работа … да, ама как да стане това, в коя ясла ще вземат детето, как ще им се доверя, да я оставя ли изобщо на някого другиго, ще се справят ли с грижите за детето ми??? Обърнах се за помощ към психолог, работихме няколко месеца заедно и той ме посъветва да се върна на работа, за да мога да съхраня себе си, да бъде заето съзнанието ми с друго освен с мисли за най-лошото, което може да стане с детенцето ми, за да мога да ѝ се радвам, за да ѝ бъда полезна дълги години. Да търсим подходящо място и хора, на които да се доверим.

Тогава дойде свекърва ми да помага – да е жива и здрава, много ни помогна жената. Осем месеца беше при нас, а през това време ние търсехме Дневен център за деца със специални нужди. Извадихме уникален късмет, защото точно в този момент откриваха нов в ДМСГД “Св. Иван Рилски Чудотворец“ и търсеха дечица. Записахме я веднага. Мими свикна бързо, хареса персонала, обстановката, ние бяхме спокойни, че при нея винаги има медицинско лице и лекар. С нея работеха рехабилитатор и психолог. И така сутрин я водехме, следобед си я взимахме.

Цели осем години посещаваше този център, а последните три години успяхме да организираме за децата ни да има и изнесен клас от 6-то помощно училище и всеки ден с тях работеше педагог. Всичко беше добре за децата ни, за нас – родителите им, до това лято, когато директорката реши да го преструктурира и то да бъде само за деца от 1 до 7 години. Оказа се, че на нашите големи деца на по 11 години не им е  там мястото и – хоп – те си останаха вкъщи. И ние, родителите им – също.

Бог е милостив, той е знаел какво ще се случи и така нагласи нещата, че аз забременях и родих сина ни месеци преди този период. Сега съм с двете си дечица вкъщи. Ще имаме, живот и здраве, година и половина, за да намерим подходящ център за Мими и ясла за Богдан, за да мога аз да се върна на работа. Оххх, пак се отклоних много и пак пиша предимно за Мими, а не за мен. Но това е моят живот, аз съм на заден план, децата ми са на преден.

През тези интересни и трудни години аз не спирам да търся отговори за себе си, не спирам да се уча, развивам. Намирам начин да се радвам на малките неща и мисля, че това ме спасява да не полудея… Намерих начин да „изключвам“ поне за малко. Хобито ми са всички пипкави неща, които мога да правя с ръцете си – картички, албуми, кукли, играчки, гоблени, плетене, бижута, фигурки. Те са ми спасението. Бих искала да ходя на курсове, да се усъвършенствам, да правя нещата все по-професионално. Желанието ми е много, търпението в изобилие, прецизността също, а любовта, която влагам , е неизмерима.

Целият този текст, посветен на мен, писах три вечери във времето между къпането на децата, храненията им, приспиването… губих нишката на разказа, за което ви се извинявам. Надявам се да сте разбрали всичко за мен, което аз се опитах ви предам в тези редове.

Аз съм Надежда. Надежда за Мария и малкия Богдан.