„И аз съм жена като всички останали – имам мечти и искам да работя“

След историята на Диана Димитрова, ви представяме още една силна личност, достойна за уважение. Красимира, която освен майка, иска да бъде и обикновена жена, имаща нужда както от най-простите и малки неща, като например лично време, така и от възможност да бъде полезна за себе си и обществото.

Казвам се Красимира Кирилова. Разведена, с две деца. Завършила съм гимназия с профил изобразително изкуство и впоследствие – висше икономическо образование. Въпреки огромното ми желание, начинът, по който се стече животът ми, не позволи реализация в нито една от тези две области. С раждането на сина ми Симеон, който е с увреждане, всичко се сведе до грижи и отглеждането му.

Имам две прекрасни деца. Симеон на 19 години и Цвета – на 9. Симеон е със 100% инвалидност – прекрасен, усмихнат младеж, който въпреки тежестта на уврежданията си, всеки ден учи мен и сестра си на онези малки неща, позабравени от всички – като да обичаш, да се бориш, да се радваш и да си щастлив с малкото, което животъта ти е дал . A Цветка е една лъчезарна третокласничка.

Основният проблем, който утежнява живота ми, а и на всички в подобна ситуация, е невъзможността да се докажем, че освен майки сме и способни, активни жени, желаещи да бъдем полезни както на себе си, така и на обществото, като правейки това, на което сме способни, за което сме учили. Липсата на реализация, на избор, е същинският проблем.

Обичам всичко това, което ми липсва – да отида на кафе с приятелки, на театър, на кино, на екскурзия, да се забавлявам, все неща, за които трябва да имаш възможност и най-вече лично време.

Аз съм творческа личност. Обичам и мога да създавам предмети, които да радват и внасят красота в домовете и живота на хората. Друга моя страст е рисуването. Изключително съм удовлетворена, защото за първи път от раждането на сина ми някой гледа на мен като на човек, способен да създава и твори.

Оле Мале ми даде това, което мнозина смятат за даденост, а именно възможност да работя, хората да оценяват това, което правя, и да има реализация на труда ми.

Не искам непрекъснато хората да мислят за мен като майка на дете с увреждане.

Аз съм жена като всички останали – имам потребности, желания и мечти. Искам да се знае, че имаме нужда, желаем и можем да работим, стига да ни се даде тази възможност.

6709 общо преглеждания, 3 за днес

Leave a Reply