Диана – майката, която живее пълноценно, защото работи

Диана с двете си деца.

Днес ви представяме Диана Димитрова от Варна. Тя е една от майките в Оле Мале, а това е нейната лична история, която прекрасно илюстрира борбата, която майките на деца с увреждания в България водят.

Казвам се Диана Димитрова и съм на 43 години. Родена съм в малко градче до Варна, Вълчи дол. Учила съм в ТУ-Варна.

Синът ми, който е с увреждане, се роди, когато бях на 24 години. Тъкмо се дипломирах.

Тогава станах „Майката на Живко „, така ни наричаха по болниците.

Последваха десет доста тежки години, когато лежахме по различни лечебни заведения, докато нещата се стабилизират и овладеем заболяването. В края на този период с баща му се разведохме.

За щастие, успях да срещна мъж, който прие детето ми, в момента сме заедно и имаме още един син на 6 години.

Живко е с множество увреждания – хидроцефалия, епилепсия и умерена умствена изостаналост. Вече е на 19 години, но завинаги си остана едно голямо, добро дете. Другият ми син Димитър е умен и любопитен към света щурчо.

Отглеждането на дете с увреждане в България е доста сложна задача. Голям проблем е, че няма адекватна грижа за детето, така че родителят (майката) да продължи да живее що-годе нормално.

Имайки дете с увреждания, ти трябва да забравиш за себе си, за реализация в професията, за среща с приятели, ходене на кино, екскурзии и други такива нормални, човешки неща.

Бумащината за получаване на каквато и да е помощ от държавата е убийствена. Уморява.

Когато децата станат на 18 години, помощта секва и майката и „детето“ остават с мизерна пенсия. Изобщо не може да се говори за каквато и да е реализация на човека с увреждане. Оставате двамата, затворени вкъщи да мизерствате, страшно е.

Оле Мале е шанс. Освен финансовата помощ, оценката на хората за труда ни носи невероятно удоволствие. Разбираш, че освен майка и болногледачка, ставаш за нещо друго.

Обичам да плета, да изработвам мартеници. Работата е и арт-терапия за мен. Обичам да пътувам, макар да нямам много възможност за това. Обичам да се събирам с приятелки по женски, да чета, да творя.

Общественото мнение бавно се променя с годините, но общото схващане е, че сме едни нещастни, измъчени и бедни хора. Всъщност на мен увреждането на Живко не ми пречи – аз обичам детето си – такова, каквото е.

Пречи ми отношението на държавата и липсата на адекватна грижа.

3928 общо преглеждания, 3 за днес

Leave a Reply